Крепост

НА ДЪЩЕРЯ МИ*

Затвори вратата след себе си.
Заключи я и скрий се добре.
Не поглеждай навън, вън е адски студено,
вълци вият и яростно стене
вятър тъжен и хладно жесток.
Ако, тихо проникваща, зла и дълбока,
самотата ти стегне деня,
просто скрий се далеч, тъй далеч, че от себе си
не излизай дори. Стой сама.

Колко страшни следи там в снега се белеят.
Зад вратата е тихо и топло.
Вълци вият навън, мракът храни със злоба
техния устрем и техните сили
бавно чезнат след тях,
тъй умиращи грозно.
Всички твои мечти
ще напуснат душата ти плаха.
Зад стените на оня неподвижен триптих
ще угаснеш и ти сред кошмара.

Не отваряй вратата, не излизай на вятъра,
опази се от думи и викове.
Не мечтай, не плачи и не чакай да чака
някой близо до твоята крепост.
Не отваряй дори, ако слепите писъци
в миг проникнат стените ти с болка.
Не отваряй! Лъжи!
…че е топло отвътре. И дори и нелепост
да са твоите лъжи,
не се трогвай!
О, недей да отстъпваш.

*ПЪРВАТА Й СНИМКА

Nobody’s Fault But Mine*

…Съсипани нерви. Смут и страдания.
Грубо нахълтване в нечий покой.
Сляпо потъпкване на всички мълчания.
О, ТАЗИ ВИНА Е ЕДИНСТВЕНО МОЯ.

Огън в очите. И куп лицемерия.
Стряскащи сълзи от тежка умора.
Тайна любов зад прикрити доверия.
О, ТАЗИ ВИНА Е ЕДИНСТВЕНО МОЯ.

Болни илюзии в очакващи погледи.
Приятелски думи… и “Боже мой!”.
Всичко е минало. Всичко е спомени
И ТАЗИ ВИНА Е ЕДИНСТВЕНО МОЯ.

Р.Донкин – 11.02.2002.

*Написано е случайно но съвсем не случайно е посветено на, както следва:
1. Румяна Руменова;
2. Симеон Владимиров;
3. Людмила Владимирова;
4. Михаела Веселинова;
5. Валентина Любенова;
6. Дъстин Хофман;
7. Ребека Ди Морни;
8. Джак Никълсън;
9. Робърт Де Ниро и
10. Румен Донкин…

Залагай на черно

Животът бавно си отива.
Сред дните му се губиш ти.
Тъй неизбежно се откриваш
пред пропастта на своя мит.

Но всяка воля е изчерпана
пред избора последен днес.
Една едничка нужда сетна
останала е – капка чест
за времето, в което всичко
е толкова различно в теб;
в което даже няма смисъл
да се променя нищо вече.

И нетърпима адска ярост
изпълва те и те руши –
до приближаващия край
на времето ти. Да грешиш
не можеш вече. Не си този,
ти който бил си. И днес си никой.
И твърде късно е да молиш
спасение. Не се опитвай.

Когато утре превърне се в днес,
а днес ще бъде досадното вчера,
ще бъдеш в прегръдките топли на тези,
които те чакат пред светлите двери…

Постскриптум:
Когато чуеш камбаните в мрака,
недей да мислиш за днес и за вчера.
Знай – бият за теб.
Там нейде си чакан.
Рискувай, човече.
Залагай на черно.

Р.Донкин – 13.02.2002