Лед Цепелин – 1 (1969) - Превод

Напускам те.

Скъпа, напускам те точно сега.
Исках да го сторя в края на лятото,
когато всичко между нас
ще си е отишло с него.
По дяволите,
ще бъде трудно,
непоносимо трудно!
Тъй както ти, о, тъй и аз
ще сме тъй съсипани,
съсипани от бягството.
И ехото на твоя плач,
отекващо ще тича в мрака
като ранена твар презряна.
На пейка в парка,
приседнал сам,
завинаги ще искам да очаквам,
което съм напуснал днес.
О, скъпа моя,
не ща да знам,
не ща да знам,
не ща да знам къде си днес.

Невъзможни отношения

Момиче, престани с това,
което правиш днес, сега.
Съсипваш ме.
О, не разбирам как успяваш
да ме задържаш толкоз близо
до себе си, момиче.
О, полудял ли съм от чара ти
или съм отвратен в безсилието
да продължавам да обичам?
О, продължавай,
момиче, продължавай.
Не спирай да ме любиш цяла нощ...

Замаян и объркан

Невероятно замаян и завинаги объркан,
копнял бих онази, с която да свържа
живота си.
Макар да зная, макар да съм знаел:
женската душа в грях е създадена.
Жената наранява,
о, тя злоупотребява,
о, тя хипнотизира,
о, тя те шантажира.
И кара те да полудяваш.
Ти никога не знаеш
къде е краят на това,
което, о, което
любов нарича тя.
Всяка вечер донасяш у дома
с толкова труд спечеленото днес.
Очакваш обич или поне признание.
Но тя те отблъсква. Сякаш вече няма
нужда от теб или пък е свършило
нейното време за теб.
Невероятно замаян и завинаги объркан,
копнял бих онази, с която да свържа
времето си.
Което бих,
което бих
платил с живота си.

Добри и лоши времена

В дните на моята забързана младост,
когато мъжът растеше бавно в мен,
опитах да сторя всичките неща,
които, независимо от времето
и начините, трябваше да сторя.
Добри ли бяха времената
или пък лоши бяха?
Те бяха мои.
О, беше моят дял това.
И моя бе оназ съдба,
според която ти внезапно
заради очите му – невероятни,
напусна мен –
с когото бе живяла.
А бяхме влюбени одавна.
О, аз на седемнайсет бях,
ти също
бе страшно красива и млада.
И страшно клетвата коварна
звучала бе от твоите уста:
Ще бъда вярна аз, ще бъда вярна
и ще обичам те до края.
Днес аз зная какво е самота.
Просто искам да остана у дома.
Ще слушам единствено
на сърцето си ритъма
до последния удар, който
ще чуя като клетва.

Колко време още?

Колко време още ще чакам да свърши това?
Колко време остава до края на тази любов?
Дал бих ти всичко – пръстени, перли, елмази
и всички тези бижута – само да дойде скоро
краят, о, краят, госпожо!
Бях твърде млад на времето и трудно устоявах
на изкушения като теб.
Животът ми предложи теб и аз така и не успях
да те отмина. О, сърцето ми
с една целувка ти плени
и няколко божествени усмивки.
Ах, колко време от тогава мина..., знаеш ли?
Днес десет са децата ми от теб
и зная как ще станат единайсет.
Защото съм пленен навеки,
о, мое невръстно момиче.
Аз съм твоят ловец,
ти не преставаш да тичаш
няколко дири пред мен,
вечно си нейде напред.
О, колко време остава до края,
в който, уморена ще спреш?
За да приключи тази любов
един път завинаги!

Не мога да приключа с теб.

Не мога да приключа с теб.
Изглежда заедно ще бъдем
известно време още
в общия ни дом, където
убила си детето ни.
Защо продължавам да те обичам,
след като си сторила това?
Защо все още плача и се вричам,
когато просто трябва да умра?
Не мога да приключа с теб.
Не мога да се спра да го крещя.

Шокираш ме

Шокираш ме, скъпа,
о, не спираш да ме шокираш,
през цялата тази толкоз дълга нощ.
Къде си, къде си, скъпа?
Не зная къде се намираш.
Аз търсих те цялата нощ!
Безмълвно птиче, което не пее,
о, глас брилянтен, който се рее
нейде далече, далече от мен,
къде си?
Върни се у дома при мен.
Шокираш ме, скъпа,
о, не спираш да ме шокираш,
през цялата тази толкоз дълга нощ.

Твоето време идва

Изглежда всичко, което върша
е лъжа, която наранява всички.
Правилата някак са малко тъжни
и всеки следващ не е обичан.
Бавно съсипва ме тази игра,
води ме сякаш към нова беда,
а, времето свършва все някога, трябва,
о, длъжен съм някому нещо да кажа:
Човече, в оковите свои не вярвай.
Човече, надеждата не изоставяй.
Мой ред е да плача,
твой ред е да чуеш.
Поемам вината,
че всичко е всуе.
Дупка в сърцето е всяко докосване
до тъжната истина, че толкоз е просто:
Душата е мръсна, когато, обичана,
е хвърлена в огън от страсти измислени.
Мой ред е да плача,
твой ред е да чуеш.
Моето и твоето
време е днес.

Лед Цепелин-1969
Текст: Пейдж / Плант
Превод: Р.Донкин

Последните времена на Оловния балон

...След почти две години творческа пауза през емблематичната за много групи 1973 година „Лед Цепелин” произвеждат своя пети албум с вече различното заглавие „Houses Of The Holy” („Сакрални домове”). Най-общо това е един своеобразен експеримент, съдържащ в себе си композиции, характерни ... най-вече със своята по-пространствена продължителност. Използването на синтезатори и електронно пиано е един различен похват в звученето на групата. В стилово изражение също има новости, които отличават. Парчето „D’er Mak’er” придава известен колорит на албума със своето реге звучене.
Заглавието на парчето е, меко казано необичайно. Произношението би трябвало да е приблизително като на израза „jer maker”, на пръв поглед той е съкращение на “Did you make her?” (в превод: „Ти свърши ли (я)? „). Лежерното произношение на израза обаче звучи като „Ямайка”.
След излизането на албума на американския пазар следва изключително успешно турне във Флорида. Концертът в Тампа събира над 58 000 зрители, което чупи рекорда на „Бийтълс” (концертът им през 1965 г., събрал 55 000 зрители).
Три от напълно разпродадените концерти на „Лед Цепелин” през 1973 г. на Стадион „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк са филмирани.
През следващата 1974 г. „Лед Цепелин” създават свое звукозаписно студио, наречено Swan Song, което всъщност е заглавието на една от петте невключени в албуми песни на групата.
Освен, че издава свои албуми в собственото студио, групата сключва договори за издаване на чужди албуми с групи като „Bad Company”, “Pretty Things”, “Maggie Bell”, “Detective” и други.
Първият двоен диск на „Лед Цепелин” излиза през 1975 г. под заглавието „Physical Graffiti” (непретенциозен превод: „Истински графити”). В него са включени парчета, създадени в минали периоди, не намерили място в албумите от 1970 г. и 1973 г.
Безспорно, хитът на албума е „Kashmir”, силно напомнящ „Stairway To Heaven”, но и доста различен. Като цяло в албума се преплитат различни стилови насоки, има дори американско кънтри („Down By The Seaside” – „Долу на брега”). Типичният динамичен саунд на „Лед Цепелин” се забелязва в първия диск на албума, докато вторият диск е почти експериментално различен – преобладават хаотични и по-акустични моменти с малка доза рокендрол. Счита се, че този втори диск е почти изцяло авторски на Джон Пол Джонс.
След издаването на „Physical Graffiti” групата предприема турнета из Европа. До 1976 г. не издава студиен албум.
Преди турнето в Гърция, Робърт Плант претърпява тежка автомобилна катастрофа на път за остров Родос и счупва глезен. Това нещастно събитие променя графика, турнето е отменено.
През 1976 г. на пазара се появява седмият албум на групата „Presence” („Присъствие”), записан за 3 седмици. Той се сдобива с платинен статус по продажби, но отбелязва промяна в звученето на „Лед Цепелин”. Китарата заема по-централно място, а цялостното звучене е по-разпуснато и небрежно. Като цяло албумът се приема със смесени чувства от фенове и критици. Дори е определян от някои като най-слабият им албум. От друга страна Джими Пейдж го нарича своя любим албум, отчасти поради факта, че е записан бързо и във време на несигурност за групата. Следва мащабно турне в САЩ, което отново чупи рекорди за приходи и посещаемост.
В края на 1977 г. ново нещастие сполетява Робърт Плант — малкият му син Карак умира от остра белодробна инфекция. Оставащите дати от турнето в САЩ са отменени и Плант се прибира в Англия. Следват тежки месеци за вокалиста. Той не възнамерява да се върне в амплоато си на световна рок звезда. Прекарва по-голяма част от времето си в местния пъб в близост до къщата си в Уелс.
След дълги увещавания от другите членове на групата и най-вече от добрия му приятел Бонъм, Плант се съгласява да се върне към музиката. Последният студиен запис на „Лед Цепелин” е осъществен в Швеция, в звукозаписното студиото на местната легендарна поп група ABBA, и е озаглавен „In Through the Out Door” („От другата страна на вратата”). И този албум изобилства от синезатори по настояване на Джон Пол Джоунс, а в класациите на Англия и Америка достига до номер едно, както неговите предшественици. Съчетани са различни стилове, като се прокрадват дори мотиви от станалите модерни по това време диско, пънк и ню уейв, умело вплетени в типичния стил на „Лед Цепелин”. Поради тежките проблеми на Джими Пейдж с хероиновата му зависимост, този албум е доминиран повече от Джоунс и Плант.
През 1980 г. „Лед Цепелин” изнася няколко концерта в Европа като подготовка за голямо турне в САЩ, но плановете пропадат, след като на 25.09.1980 г. в къщата на Джими Пейдж, където групата репетира, барабанистът Джон Бонъм е намерен мъртъв в леглото си. Причината е свръхдоза алкохол. Останалите членове са потресени от случилото се и единодушно решават да сложат край на групата.
Две години след смъртта на Бонъм, групата издава компилацията „Coda”, която съдържа неиздавани песни от сесиите по записите на всички студийни албуми. Преплетени са различни стилови насоки от типичния рокендрол на 50-те години до свободна интерпретация на пънка. През 1983 г. албумът заема пето място в класацията за поп албуми на Billboard.
Това са последните времена на Оловния балон. Няколко години по-късно групата окончателно се разпада.

Водачът

Интро:
Една от най-влиятелните групи в историята на рок музиката след „Бийтълс” е създадена през 1966 г. от Джеймз Албърт Пейдж, роден в Англия, Хестън, Мидълсекс.
Първоначалните тълкувания от критиците около името на групата („Led Zeppelin”), (чийто буквален превод от английски на български е практически невъзможен) водят началото си от съмненията за често използвания през шейсетте години на миналия век в хипи – средите жаргонен израз „led” (вероятно от „leed” – водя, съответно „водач”). Но тези тълкувания са твърде свободни.
Основната критична нишка относно цялостния облик на звученето на групата е водещия отглас, че нейната музика е първият ярък намек за един нов смесен стил, наречен „дисторшън”, като цяло направил първите препратки към бъдещите „хард рок” и „хеви метъл”.
С появата на „Лед Цепелин” на световната рок сцена се свързва и новата представа за специфичен звук и различна конструкция на музикалните изпълнения. За разлика от мелодичността, характерна за стила на „Бийтълс”, „Лед Цепелин” предлагат един съвременно нов поглед, през който бас китарата и барабаните са изведени в твърде висок диапазон на съпровода, а вокалът е характерно „недостижим” във високите тонове.
Не закъсняват критични реакции, според които всъщност по-точното наименование на стила на тази наистина различна група е „хеви блус рок”, което твърдение не е лишено от своята доза правдоподобност. Разбира се, субективното тълкувание е неизбежно, когато обектът на изкуството е изтъкан от противоречия и контрасти.

История:
Всъщност „Led Zeppelin” е сформирана от Пейдж от останките на току що разпадналата се също британска група „The Yardbirds”, в която Джими Пейдж се включва малко преди разпадането на мястото на водещия китарист Ерик Клептън. Първоначално в новия проект за самостоятелна група на Пейдж се включва Джон Пол Джоунс, с когото Джими е работил известно време в „Ярдбърдс”. Постепенно във вече утвърждаващата се група са привлечени още членове, като Кийт Ралф и Джеймз Макарти. С този свой състав групата просъществува до 1968 г., когато Ралф и Макарти внезапно напускат. Пейдж повежда съдебни дела за запазване правата за името на групата и трескаво търси заместници в името на нейното бъдеще. На своеобразния кастинг за вокалист един ден през вратата на студиото влиза още никому неизвестният до тогава Робърт Холдридж Плант, който, междувпрочем, не издържа на първото прослушване. Поради липса на голям избор, двамата с Пол канят Плант на второ прослушване. Кандидатът е одобрен с известни задръжки. Голямата амбиция на Джими е да привлече Тери Райт от „Procol Harum” – западаща група, но последният получава предложение от Джеф Бек и отказва на Пейдж. Басистът Крис Дреха, който принципно участва в групата с черезвичайни включвания също обявява своето напускане през ноември 1968 г. и това налага не по-малко официалното обявяване на Плант за вокалист на „Лед Цепелин”. Само няколко месеца по -късно, не кой да е, а самият Робърт Плант препоръчва на фронтмена свой колега от бившата си група „The Band Of Joy” Джон Джойсън Бонъм – обещаващ барабанист с нестандартни подходи към чинелите. Пейдж се съгласява и офертата е отправена към Бонъм, но той отказва. Временно групата записва инструментални парчета без барабани, които не издава. По-късно приема поканата и известната четворка за пръв път се събира през август 1968 г. Поради тежки дела за правата над името „Led Zeppelin” с бившите участници, новосформиралата се група временно се подвизава на сцената под непретенциозното име „New Yardbirds”.
През октомври 1968 г. малко след приключване на фактически първото (в историята на легендарната четворка) турне, след спечелване правата за името в съда, групата официално се преименува на „Led Zeppelin”.
Голата истина за историята на името на групата е следната:
Самият израз “Led Zeppelin” за пръв път е употребен от барабаниста на “The Who” Кейт Муун, в едно негово изказване относно проекта на „Ню Ярдбърдс” в известна медия, което звучало приблизително така: „С този състав ще се сгромолясате като оловен балон.”. Отвръщайки на иронията с ирония, Пейдж решава да нарече групата си именно „Leed Zepelin” (в едно друго свое значение английската дума „leed” означава „олово”. Идеята за „цепелина” му идва от логиката, че „това, което ще се срине няма да е просто балон, а по -голямо, същински цепелин като онези съоръжения, измислени от нацистите, които през военните години не са имали равни на себе си в небето...). При самата регистрация обаче Пейдж взема решение първата част на името категорично да бъде изписана „led”, защото така произнесена тя означава именно „оловен”. Двойното „P” във втората част на името също е с цел да се постигне известна оригиналност, възбуждаща въпроси при прочит и „бодяща” окото с размисли за „неграмотност”.

Дискография:
Същия месец групата успява да запише само за по – малко от две денонощия своя първи дебютен едноименен албум „Led Zeppelin-1”, който е издаден от „Атлантик Рекърдс” в края на 1969 г. сещу рекордния за времето си хонорар от 200 000 долара. Албумът е своеобразна смесица от блус и рок с доминиращо китарно звучене и непреодолим, почти уморяващ вокал. Албумът достига небивал успех, но не на родна земя, а в САЩ, където продажбите достигат рекордите на „Бийтълс”, изравняват ги и конкурират тези на самия крал на рокендрола Елвис Пресли – и то само за една година. Най-щекотливата атракция в този дебютен албум на групата е композицията „You Shook Me” (буквално: „”Шокираш ме”), която е интерпретация на парчето на У. Диксън и Дж. Леноар от 1967 г., при това изключително добра интерпретация, която недвусмислено измества по слава оригинала.
Малко известен е един случай, постфактум превърнал се в легенда, от живота на Елвис Пресли. На своя последен концерт в Мемфис през 1970 г. след една кратка пауза, той се обръща към публиката с думите: „Сега ще ви изпълня нещо, което никога не съм пял на живо и много ми се иска да чуя от своите уста.”. Успял да разсмее първите редове от публиката, той се обръща към оркестъра си и продължава: „Момчета, трябва да внимаваме да не се изложим. В залата са „Лед Цепелин””. Парчето, което следва е „You Shook Me”. Действително присъстващите в залата Джими Пейдж и Джон Пол Джонс едва ли са могли да очакват такава внезапна реклама.
През 2003 г. списание „Ролинг Стоун” класира албума „Лед Цепелин 1” на 29-то място в своята класация „500-те най-велики албуми на всички времена”.
През октомври 1969 г. излиза и вторият албум на групата, озаглавен „Led Zeppelin II”. Записан е по време на общо шестте турнета на групата в Англия и САЩ. И този албум постига огромни успехи, като не слиза от първото място в американските класации цели седем седмици. Стилът в него е подобен на този в първия албум, но е характерен с повече динамика, по-тежки китарни рифове, изнесени на преден план (нетипично за рок музиката до тогава) и множество сола. В по-голямата си част албумът е повече рок ориентиран в сравнение с първия, но и тук се срещат не малко песни, повлияни от ранните творби на американския блус изпълнител Уили Диксън. Парчето „Whole Lotta Love“ (буквално „Цялата любов”) предизвиква голям интерес със своите иновативни рифове и ритъм секция, и се превръща в първата им популярна песен, обиколила класациите по целия свят.
Третият албум, озаглавен „Led Zeppelin III”, е записан в студио „Уелс” и показва определено израстване на групата в композиторски аспект. Наситен е с британски фолклорни влияния и келтски фолк елементи, а звученето на целия албум е доста по -акустично от предните два. През ноември 1970 г. на музикалния пазар се появява първият сингъл на групата — откриващото парче от албума „Immigrant Song“ („Имигрантска”), както и един от малкото им бисайдове „Hey Hey What Can I Do“ („Какво бих могъл да сторя?”), издаден от Atlantic Records без изричното съгласие на членовете на Led Zeppelin, с което компанията си навлича гнева на четиримата музиканти.
Четвъртият албум, озаглавен логично „Led Zeppelin IV”, се определя от много критици като върхова точка в творчеството на групата, както и като един от най-важните и влиятелни рок албуми на всички времена. В него са комбинирани всевъзможни стилови и тематични насоки — от суров хард рок, изпълнен с множество рифове и динамика (Black Dog) („Черното куче”), през осъвременени рокендрол мотиви (Rock and Roll) и блус (When the Levee Breaks) („Когато чашата прелее”), до чисто фолклорни композиции (The Battle of Evermore) („Вечната битка”). Песента, превърнала се в тотален хит, „Stairway to Heaven” („Стълба към небето”), съчетава двата полюса (хард рок и фолклор) и разкрива в най -пълна степен творческата сила и майсторство на групата. Тази песен е „майката“ на много други подобно структурирани песни с плавно преливащи се една в друга части (започвайки бавно и меланхолично с акомпанимент само на една акустична китара, но постепенно усилвайки темпото, завършвайки с твърди рифове и сола и мощни барабани). Това е и най-популярната им песен, считана от мнозина за най-доброто хард рок изпълнение за всички времена. „Stairway to Heaven“ е може би единствената песен, превърнала се в мегахит без да бъде издавана като сингъл. В някои песни са прибавени допълнителни музикални инструменти като хармоника, изпълнена от Плант и мандолина и клавири, в изпълнение на басиста Джон Пол Джоунс.
Следва продължение...