(Почти) Безглаголно

Посветено на Валентина,
Приятелката, Гаджето,
Съпругата, Майката,
Единствената

24*

Детство. Родители. Осми клас. Диплома.
Техникум. Нов град. И самота.
(Първа и истински тежка, но искана…)
Учене. Слава. Реноме. И тъга.

Първата обич. Пубертет и забави…
Кратките вечери. Режим. Първи стихове.
Комсомолските грижи. (О, кой ще забрави?)
Първа цигара. И първият риск.

Беглите погледи в час по финанси.
Чужди домашни, написани с обич.
Първо признание. Жадувани танци
на дискотеката вечер. (О, кой ще си спомни?)

Първа ч---я в кенефа след десет.
(В петнайстият ден на първия месец)
Екскурзии. Снимки. Любимата песен
след полунощ. (Кому беше лесно?)

Първа целувка. Първата близост.
Бръкване в гащите. Страхът от греха.
Някой бе казал, че туй ще е низост.
Но ти бе щастлив. И избра да е тя.

Дни колебание. Огън в сърцето.
Първото влюбване. Първият свян.
Кратка раздяла на мъжа с детето.
И окончателно свято признание.

Години любов. Странен секс и привличане,
вечно и истинско, но много лишено
от цялата обич – достатъчна, искана,
но ненамерена. (О, кой ще простене?)

Ревност и много следене по тъмното.
Мотиви за глупава детска мъжественост.
Копнеж за бягство и мислене в бъдното.
(О, кой предполагал е тая несретност?)

Писване в дните. Пошла досада.
Тръпка за ново докосване в мрака.
Мотив за премерено зла изневяра.
И удар в сърцето. Първият грях.

Второто влюбване. Целене в нищото.
Студенина. И опипване в мрака,
който бе чужд и враждебен от искане
да се превърнеш в нещо обратно…

Фалшива поезия. Мълчание в дните.
Ревност и много болка по тъмно.
Опит за вникване в нечии истини.
Стена. И горчиви срещи по съмнало.

Страх и безверие. Гузната съвест
към вярната обич ядат те отвътре.
Искаш да скъсаш с всичкото лъжене.
Но късно е вече. (О, кой ще отвърне?)

Краят на лятото. Краят на всичко.
Бърза раздяла. И окончателна.
Светлото бъдеще срещу нечие нищо.
(И нищо не значещо без теб след раздялата.)

Отчаяно търсене. Писма. Бегли опити
за някаква връзка, за скромен контакт.
Бегъл успех, раздяла, погром.
Мъка и болка. (О, кой ще заплаче?)

…

Стара любов, ръжда не хванала
търси, намира и идва при теб.
Тя е напреднала. А ти изостанал.
Влюбваш се пак. И всичко е в ред.
Но!
Ти си виновен. А тя е щастлива.
Ти нямаш нищо, а тя – надеждата,
че има теб и това би й стигнало
да те превърне в това, което
е искала винаги,
винаги!

*24 е броят на годините, през които познавам Валентина и тя мен.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, СКЪПА!

Красотата
На Валентина

О, не търси в очите ми съмнение
към крехката си обич. Просто болка е.
Не се плаши от сляпо откровение
и не унивай заради едното трогване.
Не мога да говоря днес.
Душата ми смутена е.
Но не за дълго ще остана сляп.
Ще те прегърна нежно, лицето ти ще взема
в горещи длани и ще ти го кажа…
Обичам те.

19.05.2009

Крепост

НА ДЪЩЕРЯ МИ*

Затвори вратата след себе си.
Заключи я и скрий се добре.
Не поглеждай навън, вън е адски студено,
вълци вият и яростно стене
вятър тъжен и хладно жесток.
Ако, тихо проникваща, зла и дълбока,
самотата ти стегне деня,
просто скрий се далеч, тъй далеч, че от себе си
не излизай дори. Стой сама.

Колко страшни следи там в снега се белеят.
Зад вратата е тихо и топло.
Вълци вият навън, мракът храни със злоба
техния устрем и техните сили
бавно чезнат след тях,
тъй умиращи грозно.
Всички твои мечти
ще напуснат душата ти плаха.
Зад стените на оня неподвижен триптих
ще угаснеш и ти сред кошмара.

Не отваряй вратата, не излизай на вятъра,
опази се от думи и викове.
Не мечтай, не плачи и не чакай да чака
някой близо до твоята крепост.
Не отваряй дори, ако слепите писъци
в миг проникнат стените ти с болка.
Не отваряй! Лъжи!
…че е топло отвътре. И дори и нелепост
да са твоите лъжи,
не се трогвай!
О, недей да отстъпваш.

*ПЪРВАТА Й СНИМКА