Предисловие:
По-долу наисаното е едно шеговито намигване към един мой приятел – историк, който отгоре на всичко ми е роднина.
Седемнайсет мига от Човешката история (България)
Миг първи:
681 г. Сл.Хр.: Предпоследният син на хана на Велика България, повел народа си на юг от бащините земи, пресича голямата река Дунав, сключва договор с няколкото славянски племена, обитаващи равнината и основава своя държава. Нарича я България.
Миг втори:
864 г. Сл.Хр.: 183 години след основаването на Българската държава един от най-успешните български князе – Борис Първи приема християнството. Първо – лично, сетне го налага като официална религия в държавата, която управлява.
Миг трети:
893 г. Сл.Хр.: След двадесет и девет години християнство в България се поставя началото на прословутия „Златен век на българската писменост и култура” по времето на царуването на по-малкия син на Княз Борис – Цар Симеон Първи, наречен заради неповторимата си слава Симеон Велики.
Миг четвърти:
1218 г. Сл.Хр.: 325 години след началото на „Златния век” започва царуването на един друг, не по-малко успешен и прославен български владетел – Цар Иван Асен Втори, при чието царуване държавата България има най-голямото териториално разширение в своята история.
Миг пети:
1762 г. Сл.Хр.: Над половин хилядолетие по-късно един български монах, наречен Паисий Хилендарски написва своята „История славянобългарска”, с което се поставя началото на Българското Възраждане.
Миг шести:
1824 г. Сл.Хр.: Шестдесет и две години след написването на „История славянобългарска” е издадена следващата важна книга в историята на Родината: „Рибният буквар” на д-р Петър Берон.
Миг седми:
1868 г. Сл.Хр.: Четиридесет и пет години след издаването на „Рибния буквар” започва Великото дело на Апостола на българската свобода Васил Иванов Кунчев, наречен Левски, който в промеждутъка от две години (казано иначе от февруари 1868 г. до декември 1869 г.) прави две пълни обиколки на територията на страната с цел прокламация на идеите на бъдещото Априлско въстание.
Миг осми:
1870 г. Сл.Хр. (февруари): Провъзгласена е Българската екзархия – първата официална религиозно – христианска институция в България. Първият управител на тази институция (наречен екзарх) е Антим Първи, който приема програмните документи на БРЦК – организацията, към която работи Левски.
Миг девети:
1876 г. Сл.Хр. (април 20-ти): Поставя се началото на най-голямото и най-значимото въстание на поробен народ срещу Османската власт на най-голямата империя в Източна Европа. Остава в историята под наименованието „Априлското въстание”. Като време е едно от най-кратките въстания от всички по рода си. Потушено е за не по-малко от година. Но е едно от най-значимите, защото е недвусмисленият повод за една от най-възловите войни в края на този век – Руско-турската война, започнала в началото на 1876 г. и приключила в края на 1878 г. Българите я наричат завинаги „освободителна”.
Миг десети:
1878 г. Сл.Хр. (март 3-ти): Краят на Руско-турската (освободителна) война. В никому дотогава неизвестното гръцко селце Сан Стефано е подписан един от най-историческите за България договори – т.нар.: Сан-Стефански мирен договор, по силата на който Тази държава вече е независима от Империята.
Миг единадесети:
1879 г. Сл.Хр. (април 16-ти): Новата държава има свой парламент, който избира своя първи основен закон – Конституцията. Събитието се случва в град Велико Търново, поради което документът остава за историята с наименованието „Търновска конституция”.
Миг дванадесети:
1885 г. Сл.Хр. (септември 6-ти): Изконните територии на юг от Стара планина, населени с българи, но останали в турски граници след Сан-Стефанския мирен договор се обединяват със северните територии, наричани до тогава Княжество България и се учредява една нова държава, наречена до днес България. Тогава тя е княжество, сиреч, монархия.
Миг тринадесети:
1903 г. Сл.Хр. (август 2-ри): Избухва въстанието на българите, живеещи в западните покрайнини на България (по-късно самоопределили се като македонци) срещу османското подтисничество. Понеже по календар въстанието избухва по Илинден, наречено е Илинденско.
Миг четиринадесети:
1908 г. Сл.Хр. (септември 22-ри): Къде другаде освен във Велико Търново е обявена Независимостта на България. Скрепено е с така нареченият Манифест.
Миг петнадесети:
1920 г. Сл.Хр. (декември 16-ти): Младата България става член на Обществото на народите (по-късно ООН – Организация на обединените нации).
Миг шестнадесети:
1940 г. Сл.Хр (септември 7-ми): Подписана е Крайовската спогодба с Румъния, по силата на която България си връща Южна Добруджа.
Миг седемнадесети:
1944 г. Сл.Хр. (септември 9-ти): Случва се ... един прост политически преврат, който извършва една определена социална прослойка, състояща се от инакомислещи (почти сигурни, че разбират Карл Маркс) срещу упадъчната (предвид войната - финансово обедняла) класа, приближена на и поддържаща крехката монархия. Простият преврат фактически дава власт на набързо (но изключително успешно) сформираната партия Отечествен фронт. Лидерът й Кимон Георгиев (недоказал се политик от времето на Мушанов, Кьосеиванов и Малинов) се превръща в маша на набиращата скорост, самочувствие и власт-жажда Българска Комунистическа Партия, която фактически „превзема” властта в България за един удобно дълъг период от около 45 години...
Следва продължение...
