"...По-добра е гощавката от зеле с любов, нежели хранено говедо с омраза..." Притчи Соломонови: 15:17
Добре дошъл! (Може би ще си отидеш бързо, но, все пак, Благодаря, че дойде!)
Това е страницата на РУМЕН ДОНКИН.
За Прозата
“Исках да кажа на хората една единствена дума.
Не успях. И станах писател…”
Станислав Лец
Викът на бащиното сърце
Не успях. И станах писател…”
Станислав Лец
Викът на бащиното сърце
вторник, 23 март 2010 г.
сряда, 4 ноември 2009 г.
Чар на водопади

О, колко подла злоба е стаена
в дълбокото на моята усмивка,
с която те дарявам, щом ме гледаш,
тъй сякаш ще ми кажеш всичко.
Не знаеш, че те мразя страстно
и цял в копнеж съм да те смачкам
(макар и с дума или с жест).
Не знаеш колко е свирепа
тъй скритата ненавист в мен.
Не знаеш. Вече си пленена
от моя чар на водопади.
Обичаш ме. А аз съм Адът.
Р.Донкин – 11.02.2002
в дълбокото на моята усмивка,
с която те дарявам, щом ме гледаш,
тъй сякаш ще ми кажеш всичко.
Не знаеш, че те мразя страстно
и цял в копнеж съм да те смачкам
(макар и с дума или с жест).
Не знаеш колко е свирепа
тъй скритата ненавист в мен.
Не знаеш. Вече си пленена
от моя чар на водопади.
Обичаш ме. А аз съм Адът.
Р.Донкин – 11.02.2002
неделя, 11 октомври 2009 г.
Обич

Нямам илюзията, че истината е в нещата,
които очаквахме някога
да се променят днес,
да се превърнат в нечии неща
или да се слеят в невъобразимото нищо;
нямам нищо в своето време,
когато, загубил последната гордост,
не мисля къде е безумието;
нямам слава, от върха на която
да мога да видя света
на милионите истини,
сред които единствената,
която си спомням
е погледът на гордостта;
нямам илюзията, че той съществува,
запазил нещото в себе си;
нямам грях, че не вярвям
в яростта си, опорочена от бедност;
не мога да искам доверие;
не мога да имам приятел,
който да ми покаже славата
в очите ми,
защото такива неща са безумия;
нямам свян да престана
да се взирам в проклетата нежност
на твоята гордост!
Обичам те!
Р.Донкин, 26.07.1993
които очаквахме някога
да се променят днес,
да се превърнат в нечии неща
или да се слеят в невъобразимото нищо;
нямам нищо в своето време,
когато, загубил последната гордост,
не мисля къде е безумието;
нямам слава, от върха на която
да мога да видя света
на милионите истини,
сред които единствената,
която си спомням
е погледът на гордостта;
нямам илюзията, че той съществува,
запазил нещото в себе си;
нямам грях, че не вярвям
в яростта си, опорочена от бедност;
не мога да искам доверие;
не мога да имам приятел,
който да ми покаже славата
в очите ми,
защото такива неща са безумия;
нямам свян да престана
да се взирам в проклетата нежност
на твоята гордост!
Обичам те!
Р.Донкин, 26.07.1993
Абонамент за:
Публикации (Atom)