Чар на водопади

О, колко подла злоба е стаена
в дълбокото на моята усмивка,
с която те дарявам, щом ме гледаш,
тъй сякаш ще ми кажеш всичко.

Не знаеш, че те мразя страстно
и цял в копнеж съм да те смачкам
(макар и с дума или с жест).
Не знаеш колко е свирепа
тъй скритата ненавист в мен.
Не знаеш. Вече си пленена
от моя чар на водопади.
Обичаш ме. А аз съм Адът.

Р.Донкин – 11.02.2002