Аз съм мъж. От оная категория мъже, които от около петдесетина години неизменно и непроменимо се вписват в категорията „средностатистически български съпруг”. С която квалификация не съм до тая степен чак пък толкоз съгласен. Моето „определение” за това, което съм би звучало някак иначе. Нещо като: „Един (от много други) наивник на средна възраст”... На средна... възраст... щото има – няма след около година ще го „чукна” оня лазарник, който, математически изписан, зачева с четворка в цифрата на десетиците...
Та, моето определение е инакво, ама никой не ме пита. Не само не съм питан, ами и не съм удостоен с правото да се защитя, когато...
...когато внезапно реших да напиша следното писмо – отговор до Нея:
„Скъпа Жено,
Майко на онези, които обичам повече от теб, независимо дали го искам или не,
снаха на онези, които, доколкото знам, са ме създали, без да ме питат искам ли точно това,
приятелко (защото то други за приятелство не останаха),
съпруго (защото бракът ни е най-истинския факт в битието ми),
спътнице в живота (аз още съм на мнение, че това е живот),
мила!
Пиша ти следното. То е моят отговор на всички твои въпроси през всичките твои години (щото аз мои нямам), вик след всичкото мълчание, което ти толкоз умело употреби през периода на брака като удобен безплатен мотив да докажеш, че си половината същност на най-класическия темерут.
Да!
Първо:
Когато питаш: „Ау, май надебелявам, ти какво мислиш?” - Най-вероятно е така (вярно е!). Не ме питай повече (никога!), аз ще откажа да взема отношение.
Второ:
Когато искаш нещо от мен, знаеш ли, напълно достатъчно е просто да ПОМОЛИШ. Пояснил бих: Ние, мъжете, сме семпли твари, инак казано - просто устроени. Трудно ни е (направо болезнено) да разбираме подтекстови индиректни въпроси. Индиректните въпроси не работят, простите индиректни въпроси - още по-малко.
Трето:
Когато питаш за нещо без да очакваш отговор, не се учудвай, че ще последва отговор, който не искаш да чуеш.
Четвърто:
Когато те помоля да ми подадеш бутилка бира от хладилника, аз наистина нямам предвид нищо повече от това. То не е подмятане, че тя вече не е пред мен на масата. Няма нито скрити загатвания, нито намеци. Може да съм темерут, но съм семпъл.
Пето:
Няма никакъв смисъл да ме питаш за какво мисля. През 97,7 % от времето, което Господ ми е отредил за днес, мисля за секс. Не, аз не съм зависим (или ... твоята думичка – „обсебен”), просто това е, което най-много ми отива на имиджа. Аз имам имидж. Крайно време е да го забележиш.
Шесто:
Понеже съм семпъл, понякога не си мисля за теб. Това не е лошо. Свикни с това, моля те. И престани да се чудиш коя е причината да мълча докато гледаш сериала в 8,30 часа. Ако веднъж поне изключиш гадния канал, ще си готова да разговаряш за политика, икономика, философия, футбол, пиянски истории, цици, задници или коли.
Седмо:
Петъкът е МОЯТ ден (най-вече следобедът). Не ми го отнемай, не го оспорвай като времева територия. Не бъди нагла – само някакви си 12 часа са (от понеделник до четвъртък са 96! – без да смятам събота и неделя, щото, може да съм темерут, и то семпъл, но съм ларж). Съботата е регламентираната от Работодателя почивка. Кой е тоя ли? Ами, тоя ни храни, най-образно казано. Неделята... хм... ами Кодексът на труда я предвижда и нея – Законодателят е другият, който не бива да забравяме.
Осмо:
Пазаруването не е никакво удоволствие и аз, аз никога няма да го намеря за такова!
Девето:
Когато излизаме някъде, който и тоалет да наденеш връз телесата си, все ще ти седи добре! Честно! Направо ще ти тича.
Десето:
Ти имаш достатъчно дрехи и достатъчно обувки. Сцените, мътните очи и едрите сълзи не са нищо друго, освен изнудване. Да банкрутирам сам себе си не е никакво доказателство, че те обичам повече от себе си.
Единадесето:
Повечето мъже имат най-много три чифта обувки. Понеже съм семпъл, имам два чифта. Как стигна до идеята, че имам дори най-малка представа, кои от твоите 30 чифта обувки най-добре пасват за гостито у колежката, която празнува шестото „Беемве” на четвъртия си любовник?
Дванадесето:
Простите отговори като „Да, скъпа.” и „Не, съкровище!” са напълно достатъчни, все едно как звучи въпросът.
Тринадесето:
Когато имаш проблем, просто ме ПОМОЛИ за това, да ти помогна да го разрешиш. Не ме моли да страдам заедно с теб, както го правят твоите приятелки, посъветвани от ... как му викахте на оня гуру...?
Четиринадесето:
Главоболие, което продължава две седмици, не е никакво главоболие! Аз също гледам „Нешънъл джиографик” и „Дискавъри Хелт”! Отиди на лекар!
Петнадесето:
Когато кажа нещо, което може да се разбира по два начина и единият от тях те обезпокоява или те прави нещастна, мисли си, че е другият!
Шестнадесето:
Мъжът е сътворен така, че да вижда всичко на всичко шестнадесет цвята. Творецът е преценил, че са практически достатъчни и аз съм съгласен с него. Праскова (прасковено) е плод и не е никакъв цвят!
Седемнадесето:
...И що за цвят е „Априк(о)” и как, ... по дяволите ..., се пише това?
Осемнадесето:
Обичам бирата точно така и точно толкова, както и колкото ти обичаш дамските чанти и обувките. Аз не те разбирам. Ти – мен също. Но този факт трябва ли да ни разваля всеки неделен следобед? НЕ!
Деветнадесето:
Когато те попитам: "Какво има, скъпа?" и ти кажеш "Нищо.", ще ти повярвам и ще се държа така, сякаш всичко си е съвсем наред! Защото изборът понякога е глътка въздух в тунела на съпричастието.
Двадесето:
Не ме питай: „Харесваш ли ме?”. Бъди сигурна, че нямаше да съм до теб, ако случаят не беше такъв!
Двадесет и първо:
Крайно време е да забележиш, че имам красиви очи, в които се крие неизговореното мое Основно правило, което винаги можеш да спазваш в случай и на най-малко двоумение, независимо за какво се отнася: Избери най-простото! НИЕ, МЪЖЕТЕ, НАИСТИНА СМЕ СЕМПЛИ! Аз съм от тая категория.... макар и темерут.
Послеслов:
Обичам те... семпло.
*Темерутът е човек, който знае какво иска, но никога не пита дали другите знаят това.
Та, моето определение е инакво, ама никой не ме пита. Не само не съм питан, ами и не съм удостоен с правото да се защитя, когато...
...когато внезапно реших да напиша следното писмо – отговор до Нея:
„Скъпа Жено,
Майко на онези, които обичам повече от теб, независимо дали го искам или не,
снаха на онези, които, доколкото знам, са ме създали, без да ме питат искам ли точно това,
приятелко (защото то други за приятелство не останаха),
съпруго (защото бракът ни е най-истинския факт в битието ми),
спътнице в живота (аз още съм на мнение, че това е живот),
мила!
Пиша ти следното. То е моят отговор на всички твои въпроси през всичките твои години (щото аз мои нямам), вик след всичкото мълчание, което ти толкоз умело употреби през периода на брака като удобен безплатен мотив да докажеш, че си половината същност на най-класическия темерут.
Да!
Първо:
Когато питаш: „Ау, май надебелявам, ти какво мислиш?” - Най-вероятно е така (вярно е!). Не ме питай повече (никога!), аз ще откажа да взема отношение.
Второ:
Когато искаш нещо от мен, знаеш ли, напълно достатъчно е просто да ПОМОЛИШ. Пояснил бих: Ние, мъжете, сме семпли твари, инак казано - просто устроени. Трудно ни е (направо болезнено) да разбираме подтекстови индиректни въпроси. Индиректните въпроси не работят, простите индиректни въпроси - още по-малко.
Трето:
Когато питаш за нещо без да очакваш отговор, не се учудвай, че ще последва отговор, който не искаш да чуеш.
Четвърто:
Когато те помоля да ми подадеш бутилка бира от хладилника, аз наистина нямам предвид нищо повече от това. То не е подмятане, че тя вече не е пред мен на масата. Няма нито скрити загатвания, нито намеци. Може да съм темерут, но съм семпъл.
Пето:
Няма никакъв смисъл да ме питаш за какво мисля. През 97,7 % от времето, което Господ ми е отредил за днес, мисля за секс. Не, аз не съм зависим (или ... твоята думичка – „обсебен”), просто това е, което най-много ми отива на имиджа. Аз имам имидж. Крайно време е да го забележиш.
Шесто:
Понеже съм семпъл, понякога не си мисля за теб. Това не е лошо. Свикни с това, моля те. И престани да се чудиш коя е причината да мълча докато гледаш сериала в 8,30 часа. Ако веднъж поне изключиш гадния канал, ще си готова да разговаряш за политика, икономика, философия, футбол, пиянски истории, цици, задници или коли.
Седмо:
Петъкът е МОЯТ ден (най-вече следобедът). Не ми го отнемай, не го оспорвай като времева територия. Не бъди нагла – само някакви си 12 часа са (от понеделник до четвъртък са 96! – без да смятам събота и неделя, щото, може да съм темерут, и то семпъл, но съм ларж). Съботата е регламентираната от Работодателя почивка. Кой е тоя ли? Ами, тоя ни храни, най-образно казано. Неделята... хм... ами Кодексът на труда я предвижда и нея – Законодателят е другият, който не бива да забравяме.
Осмо:
Пазаруването не е никакво удоволствие и аз, аз никога няма да го намеря за такова!
Девето:
Когато излизаме някъде, който и тоалет да наденеш връз телесата си, все ще ти седи добре! Честно! Направо ще ти тича.
Десето:
Ти имаш достатъчно дрехи и достатъчно обувки. Сцените, мътните очи и едрите сълзи не са нищо друго, освен изнудване. Да банкрутирам сам себе си не е никакво доказателство, че те обичам повече от себе си.
Единадесето:
Повечето мъже имат най-много три чифта обувки. Понеже съм семпъл, имам два чифта. Как стигна до идеята, че имам дори най-малка представа, кои от твоите 30 чифта обувки най-добре пасват за гостито у колежката, която празнува шестото „Беемве” на четвъртия си любовник?
Дванадесето:
Простите отговори като „Да, скъпа.” и „Не, съкровище!” са напълно достатъчни, все едно как звучи въпросът.
Тринадесето:
Когато имаш проблем, просто ме ПОМОЛИ за това, да ти помогна да го разрешиш. Не ме моли да страдам заедно с теб, както го правят твоите приятелки, посъветвани от ... как му викахте на оня гуру...?
Четиринадесето:
Главоболие, което продължава две седмици, не е никакво главоболие! Аз също гледам „Нешънъл джиографик” и „Дискавъри Хелт”! Отиди на лекар!
Петнадесето:
Когато кажа нещо, което може да се разбира по два начина и единият от тях те обезпокоява или те прави нещастна, мисли си, че е другият!
Шестнадесето:
Мъжът е сътворен така, че да вижда всичко на всичко шестнадесет цвята. Творецът е преценил, че са практически достатъчни и аз съм съгласен с него. Праскова (прасковено) е плод и не е никакъв цвят!
Седемнадесето:
...И що за цвят е „Априк(о)” и как, ... по дяволите ..., се пише това?
Осемнадесето:
Обичам бирата точно така и точно толкова, както и колкото ти обичаш дамските чанти и обувките. Аз не те разбирам. Ти – мен също. Но този факт трябва ли да ни разваля всеки неделен следобед? НЕ!
Деветнадесето:
Когато те попитам: "Какво има, скъпа?" и ти кажеш "Нищо.", ще ти повярвам и ще се държа така, сякаш всичко си е съвсем наред! Защото изборът понякога е глътка въздух в тунела на съпричастието.
Двадесето:
Не ме питай: „Харесваш ли ме?”. Бъди сигурна, че нямаше да съм до теб, ако случаят не беше такъв!
Двадесет и първо:
Крайно време е да забележиш, че имам красиви очи, в които се крие неизговореното мое Основно правило, което винаги можеш да спазваш в случай и на най-малко двоумение, независимо за какво се отнася: Избери най-простото! НИЕ, МЪЖЕТЕ, НАИСТИНА СМЕ СЕМПЛИ! Аз съм от тая категория.... макар и темерут.
Послеслов:
Обичам те... семпло.
*Темерутът е човек, който знае какво иска, но никога не пита дали другите знаят това.
