Лед Цепелин – 1 (1969) - Превод

Напускам те.

Скъпа, напускам те точно сега.
Исках да го сторя в края на лятото,
когато всичко между нас
ще си е отишло с него.
По дяволите,
ще бъде трудно,
непоносимо трудно!
Тъй както ти, о, тъй и аз
ще сме тъй съсипани,
съсипани от бягството.
И ехото на твоя плач,
отекващо ще тича в мрака
като ранена твар презряна.
На пейка в парка,
приседнал сам,
завинаги ще искам да очаквам,
което съм напуснал днес.
О, скъпа моя,
не ща да знам,
не ща да знам,
не ща да знам къде си днес.

Невъзможни отношения

Момиче, престани с това,
което правиш днес, сега.
Съсипваш ме.
О, не разбирам как успяваш
да ме задържаш толкоз близо
до себе си, момиче.
О, полудял ли съм от чара ти
или съм отвратен в безсилието
да продължавам да обичам?
О, продължавай,
момиче, продължавай.
Не спирай да ме любиш цяла нощ...

Замаян и объркан

Невероятно замаян и завинаги объркан,
копнял бих онази, с която да свържа
живота си.
Макар да зная, макар да съм знаел:
женската душа в грях е създадена.
Жената наранява,
о, тя злоупотребява,
о, тя хипнотизира,
о, тя те шантажира.
И кара те да полудяваш.
Ти никога не знаеш
къде е краят на това,
което, о, което
любов нарича тя.
Всяка вечер донасяш у дома
с толкова труд спечеленото днес.
Очакваш обич или поне признание.
Но тя те отблъсква. Сякаш вече няма
нужда от теб или пък е свършило
нейното време за теб.
Невероятно замаян и завинаги объркан,
копнял бих онази, с която да свържа
времето си.
Което бих,
което бих
платил с живота си.

Добри и лоши времена

В дните на моята забързана младост,
когато мъжът растеше бавно в мен,
опитах да сторя всичките неща,
които, независимо от времето
и начините, трябваше да сторя.
Добри ли бяха времената
или пък лоши бяха?
Те бяха мои.
О, беше моят дял това.
И моя бе оназ съдба,
според която ти внезапно
заради очите му – невероятни,
напусна мен –
с когото бе живяла.
А бяхме влюбени одавна.
О, аз на седемнайсет бях,
ти също
бе страшно красива и млада.
И страшно клетвата коварна
звучала бе от твоите уста:
Ще бъда вярна аз, ще бъда вярна
и ще обичам те до края.
Днес аз зная какво е самота.
Просто искам да остана у дома.
Ще слушам единствено
на сърцето си ритъма
до последния удар, който
ще чуя като клетва.

Колко време още?

Колко време още ще чакам да свърши това?
Колко време остава до края на тази любов?
Дал бих ти всичко – пръстени, перли, елмази
и всички тези бижута – само да дойде скоро
краят, о, краят, госпожо!
Бях твърде млад на времето и трудно устоявах
на изкушения като теб.
Животът ми предложи теб и аз така и не успях
да те отмина. О, сърцето ми
с една целувка ти плени
и няколко божествени усмивки.
Ах, колко време от тогава мина..., знаеш ли?
Днес десет са децата ми от теб
и зная как ще станат единайсет.
Защото съм пленен навеки,
о, мое невръстно момиче.
Аз съм твоят ловец,
ти не преставаш да тичаш
няколко дири пред мен,
вечно си нейде напред.
О, колко време остава до края,
в който, уморена ще спреш?
За да приключи тази любов
един път завинаги!

Не мога да приключа с теб.

Не мога да приключа с теб.
Изглежда заедно ще бъдем
известно време още
в общия ни дом, където
убила си детето ни.
Защо продължавам да те обичам,
след като си сторила това?
Защо все още плача и се вричам,
когато просто трябва да умра?
Не мога да приключа с теб.
Не мога да се спра да го крещя.

Шокираш ме

Шокираш ме, скъпа,
о, не спираш да ме шокираш,
през цялата тази толкоз дълга нощ.
Къде си, къде си, скъпа?
Не зная къде се намираш.
Аз търсих те цялата нощ!
Безмълвно птиче, което не пее,
о, глас брилянтен, който се рее
нейде далече, далече от мен,
къде си?
Върни се у дома при мен.
Шокираш ме, скъпа,
о, не спираш да ме шокираш,
през цялата тази толкоз дълга нощ.

Твоето време идва

Изглежда всичко, което върша
е лъжа, която наранява всички.
Правилата някак са малко тъжни
и всеки следващ не е обичан.
Бавно съсипва ме тази игра,
води ме сякаш към нова беда,
а, времето свършва все някога, трябва,
о, длъжен съм някому нещо да кажа:
Човече, в оковите свои не вярвай.
Човече, надеждата не изоставяй.
Мой ред е да плача,
твой ред е да чуеш.
Поемам вината,
че всичко е всуе.
Дупка в сърцето е всяко докосване
до тъжната истина, че толкоз е просто:
Душата е мръсна, когато, обичана,
е хвърлена в огън от страсти измислени.
Мой ред е да плача,
твой ред е да чуеш.
Моето и твоето
време е днес.

Лед Цепелин-1969
Текст: Пейдж / Плант
Превод: Р.Донкин

Последните времена на Оловния балон

...След почти две години творческа пауза през емблематичната за много групи 1973 година „Лед Цепелин” произвеждат своя пети албум с вече различното заглавие „Houses Of The Holy” („Сакрални домове”). Най-общо това е един своеобразен експеримент, съдържащ в себе си композиции, характерни ... най-вече със своята по-пространствена продължителност. Използването на синтезатори и електронно пиано е един различен похват в звученето на групата. В стилово изражение също има новости, които отличават. Парчето „D’er Mak’er” придава известен колорит на албума със своето реге звучене.
Заглавието на парчето е, меко казано необичайно. Произношението би трябвало да е приблизително като на израза „jer maker”, на пръв поглед той е съкращение на “Did you make her?” (в превод: „Ти свърши ли (я)? „). Лежерното произношение на израза обаче звучи като „Ямайка”.
След излизането на албума на американския пазар следва изключително успешно турне във Флорида. Концертът в Тампа събира над 58 000 зрители, което чупи рекорда на „Бийтълс” (концертът им през 1965 г., събрал 55 000 зрители).
Три от напълно разпродадените концерти на „Лед Цепелин” през 1973 г. на Стадион „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк са филмирани.
През следващата 1974 г. „Лед Цепелин” създават свое звукозаписно студио, наречено Swan Song, което всъщност е заглавието на една от петте невключени в албуми песни на групата.
Освен, че издава свои албуми в собственото студио, групата сключва договори за издаване на чужди албуми с групи като „Bad Company”, “Pretty Things”, “Maggie Bell”, “Detective” и други.
Първият двоен диск на „Лед Цепелин” излиза през 1975 г. под заглавието „Physical Graffiti” (непретенциозен превод: „Истински графити”). В него са включени парчета, създадени в минали периоди, не намерили място в албумите от 1970 г. и 1973 г.
Безспорно, хитът на албума е „Kashmir”, силно напомнящ „Stairway To Heaven”, но и доста различен. Като цяло в албума се преплитат различни стилови насоки, има дори американско кънтри („Down By The Seaside” – „Долу на брега”). Типичният динамичен саунд на „Лед Цепелин” се забелязва в първия диск на албума, докато вторият диск е почти експериментално различен – преобладават хаотични и по-акустични моменти с малка доза рокендрол. Счита се, че този втори диск е почти изцяло авторски на Джон Пол Джонс.
След издаването на „Physical Graffiti” групата предприема турнета из Европа. До 1976 г. не издава студиен албум.
Преди турнето в Гърция, Робърт Плант претърпява тежка автомобилна катастрофа на път за остров Родос и счупва глезен. Това нещастно събитие променя графика, турнето е отменено.
През 1976 г. на пазара се появява седмият албум на групата „Presence” („Присъствие”), записан за 3 седмици. Той се сдобива с платинен статус по продажби, но отбелязва промяна в звученето на „Лед Цепелин”. Китарата заема по-централно място, а цялостното звучене е по-разпуснато и небрежно. Като цяло албумът се приема със смесени чувства от фенове и критици. Дори е определян от някои като най-слабият им албум. От друга страна Джими Пейдж го нарича своя любим албум, отчасти поради факта, че е записан бързо и във време на несигурност за групата. Следва мащабно турне в САЩ, което отново чупи рекорди за приходи и посещаемост.
В края на 1977 г. ново нещастие сполетява Робърт Плант — малкият му син Карак умира от остра белодробна инфекция. Оставащите дати от турнето в САЩ са отменени и Плант се прибира в Англия. Следват тежки месеци за вокалиста. Той не възнамерява да се върне в амплоато си на световна рок звезда. Прекарва по-голяма част от времето си в местния пъб в близост до къщата си в Уелс.
След дълги увещавания от другите членове на групата и най-вече от добрия му приятел Бонъм, Плант се съгласява да се върне към музиката. Последният студиен запис на „Лед Цепелин” е осъществен в Швеция, в звукозаписното студиото на местната легендарна поп група ABBA, и е озаглавен „In Through the Out Door” („От другата страна на вратата”). И този албум изобилства от синезатори по настояване на Джон Пол Джоунс, а в класациите на Англия и Америка достига до номер едно, както неговите предшественици. Съчетани са различни стилове, като се прокрадват дори мотиви от станалите модерни по това време диско, пънк и ню уейв, умело вплетени в типичния стил на „Лед Цепелин”. Поради тежките проблеми на Джими Пейдж с хероиновата му зависимост, този албум е доминиран повече от Джоунс и Плант.
През 1980 г. „Лед Цепелин” изнася няколко концерта в Европа като подготовка за голямо турне в САЩ, но плановете пропадат, след като на 25.09.1980 г. в къщата на Джими Пейдж, където групата репетира, барабанистът Джон Бонъм е намерен мъртъв в леглото си. Причината е свръхдоза алкохол. Останалите членове са потресени от случилото се и единодушно решават да сложат край на групата.
Две години след смъртта на Бонъм, групата издава компилацията „Coda”, която съдържа неиздавани песни от сесиите по записите на всички студийни албуми. Преплетени са различни стилови насоки от типичния рокендрол на 50-те години до свободна интерпретация на пънка. През 1983 г. албумът заема пето място в класацията за поп албуми на Billboard.
Това са последните времена на Оловния балон. Няколко години по-късно групата окончателно се разпада.