Страници

Добре дошъл! (Може би ще си отидеш бързо, но, все пак, Благодаря, че дойде!)

Това е страницата на РУМЕН ДОНКИН.

За Прозата

“Исках да кажа на хората една единствена дума.
Не успях. И станах писател…”

Станислав Лец
Викът на бащиното сърце

неделя, 11 октомври 2009 г.

Обич


Нямам илюзията, че истината е в нещата,
които очаквахме някога
да се променят днес,
да се превърнат в нечии неща
или да се слеят в невъобразимото нищо;
нямам нищо в своето време,
когато, загубил последната гордост,
не мисля къде е безумието;
нямам слава, от върха на която
да мога да видя света
на милионите истини,
сред които единствената,
която си спомням
е погледът на гордостта;
нямам илюзията, че той съществува,
запазил нещото в себе си;
нямам грях, че не вярвям
в яростта си, опорочена от бедност;
не мога да искам доверие;
не мога да имам приятел,
който да ми покаже славата
в очите ми,
защото такива неща са безумия;
нямам свян да престана
да се взирам в проклетата нежност
на твоята гордост!
Обичам те!

Р.Донкин, 26.07.1993