Цикъл

На Валентина

1.
Надеждата е остров сред море
от дива самота, която
ще населява твоето сърце,
когато щастието е блато.

А любовта е бриз от север,
наситен с аромати всякакви
на всякакви илюзии и доверия
за онова, което си дочакал.

И вярата е албатрос с пречупени
от урагана на скръбта криле,
умиращ бавно върху дюната
на плажа, мокър от надежди.

2.
Сега съм празен като ъгъл
на стая, пълна с пустота.
Сивея бавно и безмълвно
сред многоликата тълпа.

А ти си тук. Наблизо. Чувам
да приближават топлите ти стъпки.
Очаквам те – и нощем буден
и денем сит от тая тръпка.

Обичам те. Но пуст и и празен
без теб съм днес. Ела и ме вземи.
Сред прахоляка от омраза
и безразличие след нея ти си
единствената глътка свежест.
Ела, накарай ме
да бъда нежен...

Р. Донкин, 2003