Утре е минало

Мъка. Тревога. Намек за лудост.
Писъци нощни. Отчаян копнеж.
Искрена злоба. Спомен за ужас.
Мъртва душа. И сърце на парчета.

Влюбване. Нежност. Съчувствие. Сълзи.
Нечии зелени очи. Детска песен.
Обич. Разбиране. Признание пълно.
(Подъл ли бях? Или пък човечен?)

Лед по обувките. Лед по перваза.
Бягащи погледи. И тишина.
Скрий се далече. Някой те мрази...
...Че непростима е тази вина...

Вечери тъжни. Нощи безсънни.
Тежки утра. И сивеещи дни.
Няма изплуване от адското дъно.
Утре е минало. Днес предстои.

Р.Донкин-11.02.2002