Двайсет цента*

Някога всичко бе непринудено –
честно и просто като здрависване.
Някога хората бяха сътрудници
един към другиму...
...но ти забрави!...

...Че някога някъде е имало вяра,
че туй, което не се гаси
ще бъде тъй лесно и пошло прокудено
за жълти стотинки.
Не се пали!

Няма да стигнеш до никъде, друже,
с тая жарава в ръцете и устните.
Свали си топката ниско и слушай:

Някога всичко бе непринудено.
Честно и просто като „Здравей!”.
Хората мразеха малко и трудно,
защото нямаше толкоз злодеи,
защото нямаше мутри и данъчни,
„администрации” и Здравна каса
и хората знаеха какво си плащат –
кому и къде. А днес се плашат
дори от сянката, която е чужда.
Защото Страхът вече казва така.

Защото колко, ах, колко е нужно?
Изстрел един. Двайсет цента.
и край.

Р.Донкин – Септември 2004
*20 цента е цената на един куршум за „Макаров”