Пурпурно зелено

Луната тлее в своя леден пурпур,
запалил тая нощ. Не ме очаквай тук –
сред ритъма на бляскавата лудост
да дойда някога
или да си отида вече.
Не ме обичай! Черно тлее в мен –
душата ми е стъпкано огнище;
не го разравяй – мъка ще те дебне
зад ъглите на всякоя усмивка,
през сълзите, които сякаш никой
и никога не би изплакал с теб;
или в пречаканата ласка след безличност
от думи, думи… О, недей!
Не ме обичай! Лудост е да смееш.
Животът ми е дъно на река –
отпушен бент, повлякъл в себе си
ужасните илюзии на греха,
наречен минало… -
Не го докосвай – адски ще се сринат
любимите ти истини, високите стремежи
да вникнеш там, където пълно с тайни е.

Не ме очаквай тук. Луната страшно бяла е.
Сърцето ми е крясък след безсъние.
Ще си отида, сякаш съм те мразил.
(…или обичал…, но безмълвно…)

П.С.: Пурпурно зеленото е цвят, чиито нюанси се преливат на слитъци в насълзените очи на онзи, който никога не си искал да те обича.

Р.Донкин, Някога през Януари-1988