За Човещината

“…Злият човек няма семейство.
Добрият има разбито семейство…”
Симеон Владимиров

Из “Дневникът на един самотник”

Човещината.
…Тя е подсъзнателният импулс за вината, че си си позволил да си твар, която диша въздуха на друга твар. Самотата, която ти напомня за Смъртта, когато въздухът не ти достига, те стяга в стоманено – ледените капани на Страха и, обладан (най-често спонтанно от кошмарното Предчувствие за тоя страх) ти лишаваш вече съзнателно себе си от нещо, което е твое в полза на ближния си – когато неговата самота е нарисувала грозните си картини по лицето му; когато неговият страх те плаши…, почуквайки нагло по вратата на твоя страх…
…Лишавайки се от най-необходимото, когато и защото да мислиш за Спомена или да си спомняш за всичко, което все не си успял да измислиш, е извикало у теб дори чувството, че обичаш. Обичаш Себе си, а после Него – който може да те напусне преди ти да си напуснал него.
Това е.
Алтруизмът не е човещина. Алтруизмът е изкупване на вината за недостатъчна човещина.

Р.Донкин-21.03.2000