(Какафония от буквички и цветове)
Първа част: Алфабетика (ранен следобед)
1.“Ж”
С “Ж” започва думичката “жега”.
Ах, как обичам плажове и бира!
И как обичам да се скитам из Несебър,
Когато залезът е тръгнал да умира.
С “Ж” започва думичката “жертва”.
Ах, впрочем, колко мразя тази дума!
Напомня ми за грешката Лаертова
пред Хамлет и за всички скрупули.
С “Ж” започва думичката “жажда”.
Напомня ми пустинята в очите
На изнасилена и с нож нарязана
почти до смърт жена. И за сълзите й.
С “Ж” започва думичката “жестове”.
Но тя е празна дума. Нямам спомен
Да съм разбирал някога и нещо
тъй по-различно от “платима стойност”.
С “Ж” започва думата “жена”.
А тя е пълна, необятно дълга,
безбрежна като пъкъл и незнайно
защо посредствена, когато лъган си.
Живот, жестокост, жал и жартиери,
жарава, жиголо, жасмин, жена,
Жаклин Бисе, Жерар Филип, Жербер,
и Жан Габен. Жалузи, жлъч, желания.
Жестоки скрупули: жал по парясници,
жумене срещу слънцето по обед.
Жажда за смърт: Животът бе прекрасен,
но адски дълъг. Жегата е кобна.
Желая да те имам, но за жалост,
жестикулираш, че съм жалък жест
към сетното приятелство и малко е
да те обичам. Пък и нямам чест.
Жалко!
2.”М”
С “М” започва думичката “мачкам”.
Мошениците май ми бяха в повече.
Мечтаех някога да имам свое бачкане,
с което да си плащам,
че трогвам се от музите.
С “М” започва думата “мълчание”.
Обичам тая дума. Тя говори:
Мрази, но не мълчи! Маскани,
Мерилин Монро, Марлене Дитрих, Мойра.
Макакът в клетката, морето на Италия,
и музиката на Шопен. Малиция.
Миражите на майка ми. Мустанги
там някъде в Мисури. Мона Лиза.
Морени, мостове, мъгли и малц,
мензис и мъка. Минало. Мрежи.
Моцарт и Менделсон. Мъничко кал
по мокасините в утро наежено.
Мамка му! Моля те! Mistress For Christmas.
Марихуана. Морисън. Милтън.
Малага, но много. И мъничко уиски.
Мраз и монети – за малко пречистване
в менче на просяк.
Милост за онзи,
който е момък.
Monsters.
С “М” започва думата “мираж”.
Музиката всъщност ме убива.
Бавно, но сигурно, взема ми даже
чистата логика.
Всичко е минало.
С “М” започва думата “мастика”.
Мразех да пия до пълнолуние някога.
Днес пия всичко, което е “свикване”,
всичко, което е просто откат.
Моята мистика, моята мъка,
мойта отворена, мръсна душа –
малка бутилка без дух. Много пъкъл
и мъничко рай – когато сгреша.
Малкълм Макдауъл. Моника Вити.
Мрак. И мастило по мушамата
на малката маса в моменти на мистика.
Мартин Скорсезе. Мата Космата.
Мюриъл Спарк. Монтевидео.
Мелбърн. Москва. Матадори. Мадрид.
Мемоари и множества. Мерници.
Мухъл. Мухи. Мухльовци. Миди.
Марули, масури. Мандела. Монако.
Мало Конаре. Монтана и мляко.
Молец до молец в пуловер от мохер.
Мис Свят и мечтания. Мотиви, митове.
Моля се.
3.“Р”
С “Р” започва… много реч, разбираш ли…
Радвах се, колчем разбивах мечтите им.
Радост от рози. Рози за ребром
забити въпроси. Разкази. Прози.
Руша и руини събирам, а рано е
да им се радвам. А да рисувам
е толкова късно… Че рамо до рамо
редили сме толкова, толкова руси
мадами в леглата си… Мръсно е.
Рандъл Макмърфи и Рупърт Мърдок.
Робърт Де Ниро и Рамзес Втори.
Ребека Ди Морни… и работа (мързел).
Рискови коти. Риби. И ровове.
Рози и рани. Ридове. Рейсове.
Ребра адамови – рано раними.
Радост и оди за нея. И песни
от липса на оди и рими.
Рокфелер, Ричард и Руди Джордаш.
Рон Силвър, Роки и Робърт Редфорд.
Разни реликви. Разсипани гордости .
И ритнати столчета в осем без четвърт.
Руски романси с водка от рибя кост.
Ранчо в пустинята. Радо Радара.
(Радо попийваше, ама пък има защо
да си го помним с добро, пък и с вяра…)
Ропот. Роботи. Ръст рентабилност.
Райски ябълки. И Риголето.
Румяна мома с менци и дивност.
И за последно един пистолет…
4.”А” (като “Асоциация”)
Алчност. Амбиции. Аристокрация.
Ангели в Ада. Април. Аризона.
Аз съм в аквариум – асоциация
за алени арки и алт под амвона.
5.”Б” (като “Бог е любов”)
Бог е любов. Бъди ми бълдъза.
Бедрата ти бяха безскрупулно бели.
Баща ми бленува. Боата е бърза.
Бива ли бавно да бързаме с бебето?
6.”В” (като “Великодушие”)
Вяра. Въжета. Въшки и ветрища.
Восък и влага. Великодушие.
Вълчи въздишки. Вулкани и вещици.
Вагнер и Верди под един спусък.
7.”Г” (като “Горска легенда”)
Гарвани. Гъсти гори и гайтани.
Грях. Голословие. Гейзер от грижи.
Господ от глупост. Гнилоч и гадости.
Гнусната гавра. Говори! Говори ми.
8.”Д” (като “Долу”)
Дракони. Дънери. Достопочтеност.
Дрязги и думи от дъното. Дом.
Дарби, дарения, дистанции и демони.
Да не достигаме заедно долу…
9.”Е” (като “Естествено”)
Есен. Елегия. Екзистенц-елегантност.
Еякулации и епилепсия.
Елена, Елизабет, Енрико, Ернани.
Е, на това му се вика “естествено”!
10. …И пак “Ж” (като “Жестоко”)
Жестомимикрия. Жаби и жерави.
Желъди, жлъчки и женски желания.
Жупел и жар. Жажда по Мерилин.
Живият Бог е жестоко жигосан.
11. “З” (като “Завидно грехопадение”)
Знаеш ли защо змията е знаела?
(Схващаш какво жената е яла?!)
Зорбас и Зоро. Злоба и зависти.
Зима и звън от злато. Захария.
12.”И” (като “Истина”)
Истина. Имам и искам. Илюзия.
Искам да имам. Инерция. Идоли.
Имагинерност. Изкуствен сатурнов кръг.
Искам наистина. И да изплача го, иде ми.
13.”К” (като “Картина”)
Кръв по картина. Крясъци. Карма.
Каменни клетки и клетви от корист.
Кой ми го каза ли? Който е казал:
“Кръвта е корупция в сърцето на Гордия”.
14.”Л” (като “Ласка след утрешна злоба”)
Ласка и ласо за ласки. Любови
по ланшни ликувания. Лондон и Лом.
Лесно пленена утрешна злоба.
Ханибал Лектър. Лелеяни спомени.
15. …И пак “М” (като “Море от алкохолни депресии”)
Мъка по Марлон. Майка ми плачеше.
Моята малка ръка е тъй грозна.
Морето от малц е дълбоко страшно.
Но аз не мога да го прескоча.
16.”Н” (като “Носталгия”)
Нямаше “нощем”. Даже го нямаше
нашето “някога”. Ех, Нона Йотова…
Нарцис и Неро. Нерон и Налбантина.
Невена Коканова и … тоя народ!
17.”О” (като “Отвратителна тъга по Моцарт”)
Опус на Моцарт. Опиянение. Остров.
Олигофрени. И още мъгла.
Оскар Бентън, Овидий и острите
ножове дълги на оная тъга.
18.”П” (като “Палави признания”)
Пратчет. Петрарка. И пусти пътеки.
Палави пръсти. Почест. И похот.
Плачеш ли просто? Ах, как ще пекне
слънцето утре? Но днес е покой.
Втора част: Колоретика (късен следобед)
19. Сиво и синьо
Аз съм тъй нежен, когато обичан съм.
А съм тъй тъжен, когато обичам.
Сантименталност без капка себичност
или суров егоизъм с безличност е?
20. Бяло и жълто
Белите рими са чучулиги,
скрити в тревата. И страх от смъртта
кръжи наоколо. Кой ли ще вдигне
последния мерник в часа на греха?
21. Кафяво и черно
Вятър, тих и нежен, мил
пак повя сърцето ми.
Аз разбрах, че той е бил
истински кошмар проклет.
22. Зелено и пурпурно
Гребен пенлив на красива вълна,
с трясък умираща в камъка,
стряска насън не една тишина,
люлееща свежия детски остатък.
23. Мръсно оранжево и Охра
Дири на глутница в гъста гора –
една безконечна пунктирана линия
върху проекцията на планината
от пъклени скрупули –
жалка картина!
24. Черно и бяло
Елегия на пътуването към тъгата
е всяко ново приключение с жена.
Защото грешно е да ги обичаш до една:
Обиждаш Господ и гневиш Сатаната.
25. Прозрачно
Жените са бутилки, пълни с градус.
Когато пиеш, брой поне капачките.
И чашата строши, когато сетна радост
разплаче те.
Защото жените не могат да плачат.
26. Цвят на нощ
Защото жените са скъп алкохол,
ухаещ на нежност, но с вкус на ерекция.
Последната чаша тъй често е гола
и зъзнеща в мрака фалшива Лукреция.
27. Червено и синьо
Имагинерност и интуиция.
Каква недостижима комбинация
от чувство за вина към “жриците”
и страхова невроза от “близнаци”!
28. Небесно синьо и розово
Красотата на очите й е пролет
след зимата на алкохолен маратон.
Душата ми отново се разголва.
Защото е разгонена.
Свенлива, но доволна.
29. Зелено
Ликуваха зелените проблясъци
след болката, която причиниха ми.
И как се изкушавах, в крясъци
избухнал, да я смажа! Но простих й.
30. Шоколадово
Отело е глупак! Ах, как го мразя!
Прокълнат егоист с цвят шоколаден!
Жестоко сляп за истинската кауза е
тъй всеки рогоносец. Колко гадно!
31. Винено червено
Пореден тост за малките жени!
Момиченцата с женските амбиции!
За някой те са просто новини.
За другиго са спомен за убийство!
32. Черно
Ръмжиш ми, вълко, но пак не си прав.
Нали сме от една порода уж?
Страхувай се от мен, но не показвай
колко си глупав. Че надушвам.
33. Розово
Славей реди ми пак лакърдийка
тихо, ле, тихо на морно уше.
Слушам, въздишам, па току викам си:
Кой ли те слуша, бе, аман от мъжлета…
34. Синьо
Тост за стрелеца! Който уцели
капачка от водка върху челото ми,
без да усетя даже сърбежа,
който изпитваш, когато си в нокти.
35. Мръсно кърваво
Укорите пак се сипят, сякаш
порой от споделения се оттича
в отходната канавка на скръбта
по някого, когото си обичал.
36. Крещящо маково
Флиртът с Рогатия ме уморява.
Господ мълчи си (той още се сърди…).
Крия пак с длани очите си палави
и виждам море от кървави сълзи.
37. Пепеляво
Хендрикс пак спретнал е някаква оргия
с оная китара, която проплаква
като девица пред първия мъж.
Блусът е тежък грях. О, Боже мой, скоро
всички ще паднем уморени в краката ти,
крака на Спасител в изгорялата ръж.
38. Цайтнот
Цайтнот! Понеже водката свърши.
Тази нощ пихме за нашата чест.
Утре ще купим отново от същото.
Не ми опонирай. Защото съм бесен…
39. След оргията
Чаша със столче без столче (защото
от изстрел е счупено точно в дванайсет…)
ме гледа унило от пода със своята
възмълчалива предсмъртна потайност.
40. Съдбата е нещо, което ми пречи
Алени капки по белия мрамор.
Няколко гилзи на педя от тях.
Празна бутилка до карето от дами.
И тишината. Аз застрелях смъртта…
Постскриптум:
Ако четеш постскриптума (може би) си оня, който все пак е успял да изчете (изтърпи) всички тези ОТКРОВЕНИ ГЛУПОСТИ докрай…, за което ти благодаря!
Първа част: Алфабетика (ранен следобед)
1.“Ж”
С “Ж” започва думичката “жега”.
Ах, как обичам плажове и бира!
И как обичам да се скитам из Несебър,
Когато залезът е тръгнал да умира.
С “Ж” започва думичката “жертва”.
Ах, впрочем, колко мразя тази дума!
Напомня ми за грешката Лаертова
пред Хамлет и за всички скрупули.
С “Ж” започва думичката “жажда”.
Напомня ми пустинята в очите
На изнасилена и с нож нарязана
почти до смърт жена. И за сълзите й.
С “Ж” започва думичката “жестове”.
Но тя е празна дума. Нямам спомен
Да съм разбирал някога и нещо
тъй по-различно от “платима стойност”.
С “Ж” започва думата “жена”.
А тя е пълна, необятно дълга,
безбрежна като пъкъл и незнайно
защо посредствена, когато лъган си.
Живот, жестокост, жал и жартиери,
жарава, жиголо, жасмин, жена,
Жаклин Бисе, Жерар Филип, Жербер,
и Жан Габен. Жалузи, жлъч, желания.
Жестоки скрупули: жал по парясници,
жумене срещу слънцето по обед.
Жажда за смърт: Животът бе прекрасен,
но адски дълъг. Жегата е кобна.
Желая да те имам, но за жалост,
жестикулираш, че съм жалък жест
към сетното приятелство и малко е
да те обичам. Пък и нямам чест.
Жалко!
2.”М”
С “М” започва думичката “мачкам”.
Мошениците май ми бяха в повече.
Мечтаех някога да имам свое бачкане,
с което да си плащам,
че трогвам се от музите.
С “М” започва думата “мълчание”.
Обичам тая дума. Тя говори:
Мрази, но не мълчи! Маскани,
Мерилин Монро, Марлене Дитрих, Мойра.
Макакът в клетката, морето на Италия,
и музиката на Шопен. Малиция.
Миражите на майка ми. Мустанги
там някъде в Мисури. Мона Лиза.
Морени, мостове, мъгли и малц,
мензис и мъка. Минало. Мрежи.
Моцарт и Менделсон. Мъничко кал
по мокасините в утро наежено.
Мамка му! Моля те! Mistress For Christmas.
Марихуана. Морисън. Милтън.
Малага, но много. И мъничко уиски.
Мраз и монети – за малко пречистване
в менче на просяк.
Милост за онзи,
който е момък.
Monsters.
С “М” започва думата “мираж”.
Музиката всъщност ме убива.
Бавно, но сигурно, взема ми даже
чистата логика.
Всичко е минало.
С “М” започва думата “мастика”.
Мразех да пия до пълнолуние някога.
Днес пия всичко, което е “свикване”,
всичко, което е просто откат.
Моята мистика, моята мъка,
мойта отворена, мръсна душа –
малка бутилка без дух. Много пъкъл
и мъничко рай – когато сгреша.
Малкълм Макдауъл. Моника Вити.
Мрак. И мастило по мушамата
на малката маса в моменти на мистика.
Мартин Скорсезе. Мата Космата.
Мюриъл Спарк. Монтевидео.
Мелбърн. Москва. Матадори. Мадрид.
Мемоари и множества. Мерници.
Мухъл. Мухи. Мухльовци. Миди.
Марули, масури. Мандела. Монако.
Мало Конаре. Монтана и мляко.
Молец до молец в пуловер от мохер.
Мис Свят и мечтания. Мотиви, митове.
Моля се.
3.“Р”
С “Р” започва… много реч, разбираш ли…
Радвах се, колчем разбивах мечтите им.
Радост от рози. Рози за ребром
забити въпроси. Разкази. Прози.
Руша и руини събирам, а рано е
да им се радвам. А да рисувам
е толкова късно… Че рамо до рамо
редили сме толкова, толкова руси
мадами в леглата си… Мръсно е.
Рандъл Макмърфи и Рупърт Мърдок.
Робърт Де Ниро и Рамзес Втори.
Ребека Ди Морни… и работа (мързел).
Рискови коти. Риби. И ровове.
Рози и рани. Ридове. Рейсове.
Ребра адамови – рано раними.
Радост и оди за нея. И песни
от липса на оди и рими.
Рокфелер, Ричард и Руди Джордаш.
Рон Силвър, Роки и Робърт Редфорд.
Разни реликви. Разсипани гордости .
И ритнати столчета в осем без четвърт.
Руски романси с водка от рибя кост.
Ранчо в пустинята. Радо Радара.
(Радо попийваше, ама пък има защо
да си го помним с добро, пък и с вяра…)
Ропот. Роботи. Ръст рентабилност.
Райски ябълки. И Риголето.
Румяна мома с менци и дивност.
И за последно един пистолет…
4.”А” (като “Асоциация”)
Алчност. Амбиции. Аристокрация.
Ангели в Ада. Април. Аризона.
Аз съм в аквариум – асоциация
за алени арки и алт под амвона.
5.”Б” (като “Бог е любов”)
Бог е любов. Бъди ми бълдъза.
Бедрата ти бяха безскрупулно бели.
Баща ми бленува. Боата е бърза.
Бива ли бавно да бързаме с бебето?
6.”В” (като “Великодушие”)
Вяра. Въжета. Въшки и ветрища.
Восък и влага. Великодушие.
Вълчи въздишки. Вулкани и вещици.
Вагнер и Верди под един спусък.
7.”Г” (като “Горска легенда”)
Гарвани. Гъсти гори и гайтани.
Грях. Голословие. Гейзер от грижи.
Господ от глупост. Гнилоч и гадости.
Гнусната гавра. Говори! Говори ми.
8.”Д” (като “Долу”)
Дракони. Дънери. Достопочтеност.
Дрязги и думи от дъното. Дом.
Дарби, дарения, дистанции и демони.
Да не достигаме заедно долу…
9.”Е” (като “Естествено”)
Есен. Елегия. Екзистенц-елегантност.
Еякулации и епилепсия.
Елена, Елизабет, Енрико, Ернани.
Е, на това му се вика “естествено”!
10. …И пак “Ж” (като “Жестоко”)
Жестомимикрия. Жаби и жерави.
Желъди, жлъчки и женски желания.
Жупел и жар. Жажда по Мерилин.
Живият Бог е жестоко жигосан.
11. “З” (като “Завидно грехопадение”)
Знаеш ли защо змията е знаела?
(Схващаш какво жената е яла?!)
Зорбас и Зоро. Злоба и зависти.
Зима и звън от злато. Захария.
12.”И” (като “Истина”)
Истина. Имам и искам. Илюзия.
Искам да имам. Инерция. Идоли.
Имагинерност. Изкуствен сатурнов кръг.
Искам наистина. И да изплача го, иде ми.
13.”К” (като “Картина”)
Кръв по картина. Крясъци. Карма.
Каменни клетки и клетви от корист.
Кой ми го каза ли? Който е казал:
“Кръвта е корупция в сърцето на Гордия”.
14.”Л” (като “Ласка след утрешна злоба”)
Ласка и ласо за ласки. Любови
по ланшни ликувания. Лондон и Лом.
Лесно пленена утрешна злоба.
Ханибал Лектър. Лелеяни спомени.
15. …И пак “М” (като “Море от алкохолни депресии”)
Мъка по Марлон. Майка ми плачеше.
Моята малка ръка е тъй грозна.
Морето от малц е дълбоко страшно.
Но аз не мога да го прескоча.
16.”Н” (като “Носталгия”)
Нямаше “нощем”. Даже го нямаше
нашето “някога”. Ех, Нона Йотова…
Нарцис и Неро. Нерон и Налбантина.
Невена Коканова и … тоя народ!
17.”О” (като “Отвратителна тъга по Моцарт”)
Опус на Моцарт. Опиянение. Остров.
Олигофрени. И още мъгла.
Оскар Бентън, Овидий и острите
ножове дълги на оная тъга.
18.”П” (като “Палави признания”)
Пратчет. Петрарка. И пусти пътеки.
Палави пръсти. Почест. И похот.
Плачеш ли просто? Ах, как ще пекне
слънцето утре? Но днес е покой.
Втора част: Колоретика (късен следобед)
19. Сиво и синьо
Аз съм тъй нежен, когато обичан съм.
А съм тъй тъжен, когато обичам.
Сантименталност без капка себичност
или суров егоизъм с безличност е?
20. Бяло и жълто
Белите рими са чучулиги,
скрити в тревата. И страх от смъртта
кръжи наоколо. Кой ли ще вдигне
последния мерник в часа на греха?
21. Кафяво и черно
Вятър, тих и нежен, мил
пак повя сърцето ми.
Аз разбрах, че той е бил
истински кошмар проклет.
22. Зелено и пурпурно
Гребен пенлив на красива вълна,
с трясък умираща в камъка,
стряска насън не една тишина,
люлееща свежия детски остатък.
23. Мръсно оранжево и Охра
Дири на глутница в гъста гора –
една безконечна пунктирана линия
върху проекцията на планината
от пъклени скрупули –
жалка картина!
24. Черно и бяло
Елегия на пътуването към тъгата
е всяко ново приключение с жена.
Защото грешно е да ги обичаш до една:
Обиждаш Господ и гневиш Сатаната.
25. Прозрачно
Жените са бутилки, пълни с градус.
Когато пиеш, брой поне капачките.
И чашата строши, когато сетна радост
разплаче те.
Защото жените не могат да плачат.
26. Цвят на нощ
Защото жените са скъп алкохол,
ухаещ на нежност, но с вкус на ерекция.
Последната чаша тъй често е гола
и зъзнеща в мрака фалшива Лукреция.
27. Червено и синьо
Имагинерност и интуиция.
Каква недостижима комбинация
от чувство за вина към “жриците”
и страхова невроза от “близнаци”!
28. Небесно синьо и розово
Красотата на очите й е пролет
след зимата на алкохолен маратон.
Душата ми отново се разголва.
Защото е разгонена.
Свенлива, но доволна.
29. Зелено
Ликуваха зелените проблясъци
след болката, която причиниха ми.
И как се изкушавах, в крясъци
избухнал, да я смажа! Но простих й.
30. Шоколадово
Отело е глупак! Ах, как го мразя!
Прокълнат егоист с цвят шоколаден!
Жестоко сляп за истинската кауза е
тъй всеки рогоносец. Колко гадно!
31. Винено червено
Пореден тост за малките жени!
Момиченцата с женските амбиции!
За някой те са просто новини.
За другиго са спомен за убийство!
32. Черно
Ръмжиш ми, вълко, но пак не си прав.
Нали сме от една порода уж?
Страхувай се от мен, но не показвай
колко си глупав. Че надушвам.
33. Розово
Славей реди ми пак лакърдийка
тихо, ле, тихо на морно уше.
Слушам, въздишам, па току викам си:
Кой ли те слуша, бе, аман от мъжлета…
34. Синьо
Тост за стрелеца! Който уцели
капачка от водка върху челото ми,
без да усетя даже сърбежа,
който изпитваш, когато си в нокти.
35. Мръсно кърваво
Укорите пак се сипят, сякаш
порой от споделения се оттича
в отходната канавка на скръбта
по някого, когото си обичал.
36. Крещящо маково
Флиртът с Рогатия ме уморява.
Господ мълчи си (той още се сърди…).
Крия пак с длани очите си палави
и виждам море от кървави сълзи.
37. Пепеляво
Хендрикс пак спретнал е някаква оргия
с оная китара, която проплаква
като девица пред първия мъж.
Блусът е тежък грях. О, Боже мой, скоро
всички ще паднем уморени в краката ти,
крака на Спасител в изгорялата ръж.
38. Цайтнот
Цайтнот! Понеже водката свърши.
Тази нощ пихме за нашата чест.
Утре ще купим отново от същото.
Не ми опонирай. Защото съм бесен…
39. След оргията
Чаша със столче без столче (защото
от изстрел е счупено точно в дванайсет…)
ме гледа унило от пода със своята
възмълчалива предсмъртна потайност.
40. Съдбата е нещо, което ми пречи
Алени капки по белия мрамор.
Няколко гилзи на педя от тях.
Празна бутилка до карето от дами.
И тишината. Аз застрелях смъртта…
Постскриптум:
Ако четеш постскриптума (може би) си оня, който все пак е успял да изчете (изтърпи) всички тези ОТКРОВЕНИ ГЛУПОСТИ докрай…, за което ти благодаря!
Р.Донкин-2000
Ти си един великолепен стихоплетец!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, анонимний, че си се задържал тук малко по-изненадващо дълго от очакваното и дори си дочел откровените ми глупости, че чак си рачил да коментираш и то, правейки комплимент на скромната ми милост.
ОтговорИзтриване