Резон (кратка поема в четири части)

Първа част

…Предчувстваш ли съсирека на времето?
Солта на бунта, бунта на страха?
Усещаш ли дълбоко в себе си
последните импулси на греха?
В жарава – нощи виждаш ли Смъртта
с красиво пуснати назад коси,
с лице от камък, с тръпнещи обятия
от черна жар
и с лед – очи?
Предчувстваш ли беди и адски писъци,
посрещани с печал без дъно?
През сива пепел чувстваш ли сълзи
от мръсна гавра?
Чуваш ли безмълвието?
Жените?
Злобата им?
Виното им в жилите си?
Куражът?
Евтините страсти?
Тази леност
от любовта?
Любов ли? – Низост!
Четки и картини.
Опозорени ласки и палитри в черно.
Разкош и глад. Фалш и безчестие.
Ревност от сноби. Нечия скръб?
Кошмар и плът. И куп червени белези.
Очи.
И спомен за луна.
И смърт.
Обичах те.
Предчувствах го…

Втора част

…Предчувстваш ли съсирека на времето,
солта на бунта, бунта на гнева?
Разбираш ли, макар и бегло,
греха на разума? Сега
и повече от всякога не мислиш ли,
че ноември е лудия месец;
че грехът е нищожество, а надеждите – писък;
че животът одавна не е песен?
Предвкусваш ли жертвата
и чуваш ли маските
как престанаха да се хилят?
И усети ли стадото, сполетяло в доверието –
неосъждано и непомилвано?
Не сънуваш ли скъсани лозунги
за мечтата, предписана в точки
и прежалена (гузно пропусната
в тъй баналните бягства от пошлата
и “нелепа” вина)? Проумяваш ли
къде се крие тя? С кого е уплашена правдата?
Не мълчиш ли?
Прощавай, не зная
кой е буден и кой се събужда от вярата…

Трета част

…Ще простиш ли, че сън не лови те
от тревоги, неволи и хъсове;
че, търпимо от някого “литваш”
към ищах, нелишен от оскъдица…
…и пропадаш нелепо пред…

…бели сгради с обширни дворове
и болезнено пусти етажи,
излишно претъпкани с мебели голи;
и чиновници, и пейзажи
от обратната чест на логизма,
впита нервно в съзнания
и открадната с чувства?

Ще простиш ли продажното минало,
пред което ще те изправят?
И, изпълвайки с болка очите си,
пъплещ в болката, тънещ в сълзи,
ще си спомниш ли – сън не лови те
от мълчанието…?

Четвърта част

…Усещаш ли в красиви светли дни
ужилването по забързаните улици?
И онзи изрод в детските очи,
създаден в мрак? Сънуваш ли
в кошмарни нощи собствения ад
пред бунта? Чувстваш ли
съсирека на времето в мечтите си?
Или в душата си? Или в пропуканото
от вяла, тъжна нежност, скрито
добро сърце?
Солта на бунта? Бунтът за убитото,
за търсеното, ненамерено!
Предчувстваш ли, предвкусваш ли одавна
съсипани очаквания и глад по свежа пролет?
Не чуваш ли молитвите за свят
и по-добър, по-силен от живота?
Не виждаш ли?
По дяволите!

Р.Донкин, 09.03.1990