(…Из “Дневникът на един самотник”)
…Тишината винаги е била тук. И преди, когато не е било толкова пусто, и сега, когато е по-пусто от всякога. Планината винаги оцелява; успява да опази чара си по свой начин, шансът й може би е в това, че никой от враговете й не е успял и не може да успее да разбере простия цинизъм на този чар, неговата екзистенц логика, чието начало винаги е в тишината и може би свършва с нея.
Анализът на онази красота, която не е плод на твоето въображение е невъзможна тръпка. Ако изобщо я изпиташ, тя ще те осакати и извратеното ти от непосилната болка съзнание ще роди една утопично грозна, но велика мисъл: “Красотата не съществува”.
Животът се е скрил някъде. В очакване на пролетта? О, не. Самата природа сякаш одавна е престанала да вярва в своите преходи. Планината е оцеляла, но е болна. Може би от естествена старост. Или преждевременна умора. Природата на нещата, които никога не биха те приели като свой е мълчалива…
Р.Донкин, 20.03.2000, Костенец
…Тишината винаги е била тук. И преди, когато не е било толкова пусто, и сега, когато е по-пусто от всякога. Планината винаги оцелява; успява да опази чара си по свой начин, шансът й може би е в това, че никой от враговете й не е успял и не може да успее да разбере простия цинизъм на този чар, неговата екзистенц логика, чието начало винаги е в тишината и може би свършва с нея.
Анализът на онази красота, която не е плод на твоето въображение е невъзможна тръпка. Ако изобщо я изпиташ, тя ще те осакати и извратеното ти от непосилната болка съзнание ще роди една утопично грозна, но велика мисъл: “Красотата не съществува”.
Животът се е скрил някъде. В очакване на пролетта? О, не. Самата природа сякаш одавна е престанала да вярва в своите преходи. Планината е оцеляла, но е болна. Може би от естествена старост. Или преждевременна умора. Природата на нещата, които никога не биха те приели като свой е мълчалива…
Р.Донкин, 20.03.2000, Костенец
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване