Животът бавно си отива.
Сред дните му се губиш ти.
Тъй неизбежно се откриваш
пред пропастта на своя мит.
Но всяка воля е изчерпана
пред избора последен днес.
Една едничка нужда сетна
останала е – капка чест
за времето, в което всичко
е толкова различно в теб;
в което даже няма смисъл
да се променя нищо вече.
И нетърпима адска ярост
изпълва те и те руши –
до приближаващия край
на времето ти. Да грешиш
не можеш вече. Не си този,
ти който бил си. И днес си никой.
И твърде късно е да молиш
спасение. Не се опитвай.
Когато утре превърне се в днес,
а днес ще бъде досадното вчера,
ще бъдеш в прегръдките топли на тези,
които те чакат пред светлите двери…
Постскриптум:
Когато чуеш камбаните в мрака,
недей да мислиш за днес и за вчера.
Знай – бият за теб.
Там нейде си чакан.
Рискувай, човече.
Залагай на черно.
Р.Донкин – 13.02.2002
Няма коментари:
Публикуване на коментар