Крепост

НА ДЪЩЕРЯ МИ*

Затвори вратата след себе си.
Заключи я и скрий се добре.
Не поглеждай навън, вън е адски студено,
вълци вият и яростно стене
вятър тъжен и хладно жесток.
Ако, тихо проникваща, зла и дълбока,
самотата ти стегне деня,
просто скрий се далеч, тъй далеч, че от себе си
не излизай дори. Стой сама.

Колко страшни следи там в снега се белеят.
Зад вратата е тихо и топло.
Вълци вият навън, мракът храни със злоба
техния устрем и техните сили
бавно чезнат след тях,
тъй умиращи грозно.
Всички твои мечти
ще напуснат душата ти плаха.
Зад стените на оня неподвижен триптих
ще угаснеш и ти сред кошмара.

Не отваряй вратата, не излизай на вятъра,
опази се от думи и викове.
Не мечтай, не плачи и не чакай да чака
някой близо до твоята крепост.
Не отваряй дори, ако слепите писъци
в миг проникнат стените ти с болка.
Не отваряй! Лъжи!
…че е топло отвътре. И дори и нелепост
да са твоите лъжи,
не се трогвай!
О, недей да отстъпваш.

*ПЪРВАТА Й СНИМКА