(Почти) Безглаголно

Посветено на Валентина,
Приятелката, Гаджето,
Съпругата, Майката,
Единствената

24*

Детство. Родители. Осми клас. Диплома.
Техникум. Нов град. И самота.
(Първа и истински тежка, но искана…)
Учене. Слава. Реноме. И тъга.

Първата обич. Пубертет и забави…
Кратките вечери. Режим. Първи стихове.
Комсомолските грижи. (О, кой ще забрави?)
Първа цигара. И първият риск.

Беглите погледи в час по финанси.
Чужди домашни, написани с обич.
Първо признание. Жадувани танци
на дискотеката вечер. (О, кой ще си спомни?)

Първа ч---я в кенефа след десет.
(В петнайстият ден на първия месец)
Екскурзии. Снимки. Любимата песен
след полунощ. (Кому беше лесно?)

Първа целувка. Първата близост.
Бръкване в гащите. Страхът от греха.
Някой бе казал, че туй ще е низост.
Но ти бе щастлив. И избра да е тя.

Дни колебание. Огън в сърцето.
Първото влюбване. Първият свян.
Кратка раздяла на мъжа с детето.
И окончателно свято признание.

Години любов. Странен секс и привличане,
вечно и истинско, но много лишено
от цялата обич – достатъчна, искана,
но ненамерена. (О, кой ще простене?)

Ревност и много следене по тъмното.
Мотиви за глупава детска мъжественост.
Копнеж за бягство и мислене в бъдното.
(О, кой предполагал е тая несретност?)

Писване в дните. Пошла досада.
Тръпка за ново докосване в мрака.
Мотив за премерено зла изневяра.
И удар в сърцето. Първият грях.

Второто влюбване. Целене в нищото.
Студенина. И опипване в мрака,
който бе чужд и враждебен от искане
да се превърнеш в нещо обратно…

Фалшива поезия. Мълчание в дните.
Ревност и много болка по тъмно.
Опит за вникване в нечии истини.
Стена. И горчиви срещи по съмнало.

Страх и безверие. Гузната съвест
към вярната обич ядат те отвътре.
Искаш да скъсаш с всичкото лъжене.
Но късно е вече. (О, кой ще отвърне?)

Краят на лятото. Краят на всичко.
Бърза раздяла. И окончателна.
Светлото бъдеще срещу нечие нищо.
(И нищо не значещо без теб след раздялата.)

Отчаяно търсене. Писма. Бегли опити
за някаква връзка, за скромен контакт.
Бегъл успех, раздяла, погром.
Мъка и болка. (О, кой ще заплаче?)

…

Стара любов, ръжда не хванала
търси, намира и идва при теб.
Тя е напреднала. А ти изостанал.
Влюбваш се пак. И всичко е в ред.
Но!
Ти си виновен. А тя е щастлива.
Ти нямаш нищо, а тя – надеждата,
че има теб и това би й стигнало
да те превърне в това, което
е искала винаги,
винаги!

*24 е броят на годините, през които познавам Валентина и тя мен.