На … Някого

Не плачеш ли понякога, Приятелю?
Не ти ли писва просто?...
(…Животът, стегнал в евтина халка,
тъй всичко – от “мълчанието” до “Договора”…)
Не би ли искал да се махнеш тайно
някъде? Далече или не?
…От жаждата и свяна да избягаш,
от грубия им флирт със себе си?
Не търсиш ли отърсване от думите?
От мръсните копнежи на сърцето си?
От болката по нечие безумие
да се запази всичко в тайна?...

…Защото бих се пръснал просто
от толкова безочие навсякъде.
Защото бих избягал от въпросите
На толкова очи, Приятелю!
Защото нямам смелост даже да заплача –
одавна губя всяка сетна ласка.
Защото се тревожа… Знаеш ли…
Защото ме е страх.

Обичам нещо. Нещичко обичам.
Заложих себе си на него.
Но нямам нищо днес и днес съм никой.
Приятелю, залогът ми е грешност.
По дяволите миналото! Скитам
около нечия душа… И, знаеш ли…?
Студено е навън…

Р.Донкин - София, 1994