Презираш огъня, защото пълен с тайни е.
Гориш от обич към сива луна.
До смърт те боли, че сърцето е заек.
Сивееш жестоко и тежко в съня си.
Преследваш идеи без почва и покрив.
Ревнуваш илюзии, красиви до злоба.
Обичаш, а нямаш душа да се молиш
за пошлата грешност на своята обич.
Живееш от мисъл и мислиш за себе си.
А мразиш слепите тайни.
Умираш красиво, защото си бесен,
когато сърцето е заек.
Р.Донкин, Януари-1988
Гориш от обич към сива луна.
До смърт те боли, че сърцето е заек.
Сивееш жестоко и тежко в съня си.
Преследваш идеи без почва и покрив.
Ревнуваш илюзии, красиви до злоба.
Обичаш, а нямаш душа да се молиш
за пошлата грешност на своята обич.
Живееш от мисъл и мислиш за себе си.
А мразиш слепите тайни.
Умираш красиво, защото си бесен,
когато сърцето е заек.
Р.Донкин, Януари-1988
Няма коментари:
Публикуване на коментар