Лакърдии по никое време (първа част)

“…Най-удачното мезе дори за най-лютата ичкия
е благиот моабет…”

Надпис над вратата на хоремага
“При Кака Мара Оправната”
село Катрище, Кюстендилско
Увертюра

Неколко дена преди Коледа. Некога у социализмо. Китно (ама класически забутано) селце на неколко километра от сръбската граница. Кръчма «Ударници» (При Кака Мара Оправната).
...Влязох през вратата тихо. Обаче вратата изскърца и няколко чифта уж не толкоз любопитни очи едновременно ме измериха така, че чак забравих да си потърся празна маса. Окопитих се все пак навреме, не ми беше за пръв път да се ориентирам в кръчми, намерих си масата, да, сякаш мен си чакаше тя – на дъното до мръсния прозорец. Седнах и паркирах сака си до стола, който също изскърца. Тогава гласът иззад бара направо ме тресна:
-Заведението е на самообслужване, ало, ябанджията.
Станах и се приближих до бар-плота:
-Каква бира имате?
-А така, чоджум, ке доеш, ке си го искаш, ке ти го даем, нема да ти го носим като там отдека идеш сигур... После ке си го платиш или ке ти го запишем. Бира ли рече?
-Бира рекох.
-А бре, момко, ква бира чекаш у тоя часови пояс? Имам ичкия от Бай Сандо Табиетлията, имам и ичкия – градска, имам мастика на кристали, мастика без кристали, водка с доматен сок и чиста водка. Те ти го ценоразписот, чети и поръчвай.
Подбутна ми някакво подобие на тетрадка, после рязко я дръпна към себе си:
-Я изпървом ти да ми каеш – пари имаш ли да платиш по що се напиеш или... да ти пишем, ама не тука, а у един друг тефтер...
-Имам пари, ама нема да се напивам. Сипи една водка и тури към нея и от сока, да видя какви са ти доматите...
За миг се спря кръчмарката, после обели няколко развалени зъба в нещо като усмивка и ми обърна гръб, извади някакво шише без никакъв етикет и, обърсвайки от престилката си незнайно кога изпъкналата в ръката й стограмка чаша, ми сипа от асортимент номер шест от ценоразписа...

...Така помня моето влизане в най-колоритния форум, в който съм участвал някога... Впоследствие се запознах с другите участници, отколешните редовни клиенти на Кака Мара Оправната. Тази вечер предлагам на аудиторията някои откъси от онова време...

22.12.1988, “При Кака Мара Оправната”; Притча първа:
Цветан Цветанов, адвокат към САК, по известен като Цецко Кисинджъра поръча повторното на себе си и компанията и тежко започна:
-…Уважаеми господа, и ти Бай Сандо, слушайте ме сега да ви разкажа историята за славата. Имах един приятел търговец на картини. Купуваше от разни закъсали художници и продаваше почти на доверие. Дълбоко в себе си беше недоказал се художник с търговски нюх. Та той ми разказа веднъж как една сутрин при него влязло едно младо момче с някаква цапаница.
-Майсторе – рекло момчето – забелязвам, че от трите платна дето ти бях оставил преди седмица едното липсва… Махнал ли си го от витрината или ми е излязъл късметът и някой го е купил?
-Не съм я махнал картинката ти. Вчера я купи един непознат. Не се пазари, отмах я плати, ама много странно постъпи накрая…
-Защо?
-Защото попита за теб, за автора на покупката сиреч…
-За мен?
-Зададе ми въпроса – Жив ли е автора и мисля ли, че твоите платна (и той тъй ги нарече тия, да ме прощаваш, цапаници) ще бъдат по-ценни, демек по-скъпи след твоята смърт…
-Как така жив ли съм…?
-Е, и аз тъй отговорих – как тъй. Ми жив е, рекох… А за цената на творенията ти след смъртта ти… Рекох – напълно е възможно, има толкоз примери в историята, пък историята не е спряла да се пише…
-И той кво?
-И той ме помоли да не продавам ден-два другите ти картини, да му ги пазя… И си излезе…
-Искам да се запозная с този мой ценител. Видя ли къде отиде, след като излезе от тук?
-Ох, момче, видях. Не ти предлагам да го търсиш…
-Защо?
-Знаеш ли оръжейния магазин на Братя Брънзови отсреща?
-Знам го…
-Е, там влезе…
После, разправя моя приятел – търговеца, младото художниче само си обрало другите картини от витрината му и си отишло. Казва, повече не го видял. Всъщност, никой не бил купувал картината му, излъгал го, измислил историята. За негово добро, казва, го сторил. Какъв е извода ли? Изводът е: За да се надскочиш, не е нужно да се засилваш.”
А, наздраве за последно, че утре заран ме чака едно дело за делба на… една картинна галерия…
Следва продължение…