Еклисиаст-1:2
Непредубедената поетична интерпретация на Книгата “Еклисиаст” от Стария завет е авторска.
1.
…И каква полза за човека
от всичкия му труд,
в който се труди под слънцето?
Преминава едно поколение,
Тъй също друго
идва след него по пътя си.
А земята вечно стои.
И слънцето изгрява, за да залезе,
бърза към мястото, от където е тръгнало.
А вятърът отива към юг и се връща на север,
обикаляйки вечно по пътя си.
Всички реки се вливат в морето,
но то никога не се напълня с тях,
както окото не се насища с гледане
и ухото от слушане не увяхва.
Каквото било е извършено някога,
това е, което ще се извърши.
И няма нищо ново под слънцето.
И каквото било е във вековете преди нас,
то ще бъде във вековете след нас.
Всичко е било и ще остане същото.
И нищо, нищо ново под слънцето.
Не се помнят предишните поколения,
нито туй ще се случи на бъдните.
Тежък е всичкият труд на човеците,
отреден им от Бог до отвъдното.
Защото всичко в тоя смъртен свят
е суета и гонене на вятър.
Кривото не може да се изправи
и всичко онова тогава,
недоизпълнено не се брои.
В многото мъдрост се съзира досада
и всичкото натрупано знание
единствено печал ще роди.
2.
…И рекох на сърцето си:
Пълни се с веселба!
И наслаждавай се дорде си живо!
Но осъзнах, че лудост е смеха
и е безумие опиването с вино.
Съградих си къщи и лозя насадих
в безмерни градини и садове.
Придобих си слуги и безбройни слугини
и много добитък в безчетни стада.
Събрах си купища сребро и злато,
набавих изкусни певци и певици
и всички наслади за човешките чеда,
що можах за себе си да издиря.
От нищо не лиших сърцето си,
от никоя наслада за очите.
И тогава се спрях да разгледам
всичките дела, които
бяха сторили ръцете ми:
за угода на сетните дни.
И видях, че всичко, което са сторили
ръцете ми – всичкия труд
е било суета и безсмислено гонене
на вятър, безумие и лудост.
И видях, че мъдростта превъзхожда
безумието – както светлината
превъзхожда тъмнината, защото
една и съща е участта им.
На мъдрия очите са в главата му,
а безумният ходи в тъмнина.
Но аз разбрах, че една е участта,
която постига и двамата.
Тъй както мъдрият, тъй и безумният
не оставя нищо след себе си.
Еднакво забравени, всички се губят
в паметта на идните поколения.
Затуй намразих живота си
и всичкия си труд под слънцето.
И хвърлих сърцето си в потрес
и в мъка безмерна потънах.
Разбрах, че човек се труди
през целия си жалък живот,
но делът от всичко туй другиму
оставя в края си, защото
и това е суета и гонене на вятър.
Понеже всичките дни на човека
са дни на печал, неволи и скръб.
Понеже суетата от благата е вечна,
а и тя е от Бога, както всичката мъдрост.
Понеже Бог дава угодния нему
мъдрост и знание и радост от тях,
а на грешния дава да се труди безмерно,
да събира и трупа благата
от труда си, защото в деня
на своя край ще ги възвърне обратно
угодния Богу.
3.
Има време за всяко нещо
и срок за всяка работа под небето:
Време за раждане и време за умиране,
време за насаждане и време за изкореняване
насаденото,
време за събаряне и време за градене,
време за плачене и време за смеене,
време за жал и време за ликуване,
време за разхвърляне на камъни
и време за събиране на камъни,
време за прегръщане и време за отблъскване,
време за търсене и време за губене,
време за пазене и време за изхвърляне,
време за раздиране и време за шиене,
време за мълчание и време за говорене,
време за обичане и време за мразене,
време за война и време за мир.
Бог положил е вечността
в сърцата на благочестивите,
за да събират в пътя си благата
от своя труд до края на дните си.
И аз познах, че всичко, що е сторил,
било е вечно и ще бъде вечно,
каквото е станало, завинаги било е
и, което предстои, не е от човека.
И рекох в сърцето си: Бог ще ги съди:
и нечестивия и праведния еднакво.
Защото има време, което ще бъде.
И има време, което било е. Това е.
Защото всичко е суета.
Всички отиват на едно и също място.
Всички от пръст са и отиват в пръстта.
Духът на животното отива в земята.
Човешкият дух възлиза над тях.
4.
Видях сълзите на угнетените.
И нямаше за тях утешител.
Затуй облажих аз умрелите,
които бяха много по-щастливи,
защото бяха много по-живи от живите,
що бяха под слънцето.
Видях всичкия труд
и всичките сполучливи дела,
които раздор са помежду людете.
И познах, че е лудост,
една огромна вечна суета
и гонене на вятър. И безумие.
А безумният сгъва ръцете си
и яде от собствената плът.
И казва: По-добре е пълна шепа
със спокойствие без дълг,
отколкото две пълни шепи труд
и гонене на вятър.
И тогава проумях, че и това е суета
под слънцето.
По-добре са двама, отколкото един,
понеже двама имат награда за труда си.
И ако някой падне в краката си, ще има
подкрепа от другаря си, но ако падне
тъй сам човек на пътя си, ще има ли
подкрепа? От кого?
По-добре е беден и мъдър младеж,
отколкото стар и безумен цар.
Защото единият е близо до сърцето Му,
а другият се лута по пътя си недраг.
5.
Пази ногата си кога речеш да влезеш
в дома Му, щото да се приближиш
до Него е добро и многоценно
стократно повече от връзване с веригите
на злото от устата на безумните
пред храма.
Защото Бог е на небето, а ти си на земята.
И нека бъдат думите ти малко.
И когато речеш добро да направиш,
не се бави да го изпълниш, не забравяй!
И не позволявай нивга на устата ти
да вкарат в грях плътта ти.
И, ако видиш, че угнетен е сиромаха,
да знаеш, че и туй не е случайно.
Защото, когато се умножават благата,
умножават се и ония, които ги ядат.
И каква е ползата за притежателя?
О, гонене на вятър е, и суета.
Богатство, пазено от притежателя
е път към собствената му вреда.
Един ден губиш всичко безвъзвратно,
тъй сетне и себе си.
И всичко е суета.
Гол ще си идеш, тъй както дошъл си
и нищо няма да вземеш в ръката си.
Тя нивга вече няма да е пълна
през дългото време на вечната тъма.
През дългото време на вечна тъма
има досада и болести много,
негодувания и мъка в тях
и истински грях като бреме към Бога.
6.
Аз видях злото под слънцето.
И много тежко е то за човеците:
Много блага и от тях много мъка,
защото я няма властта над сърцето.
Чужденецът яде благата на хората.
И това е суета и лоша болест.
И, ако дните човешки са много,
а душата му не се насити скоро,
нероденото дете е по-щастливо,
тъй щото името му обвито е в забрава.
О, нероденото, което не е живо
е по-честито от мъртвия без слава.
Всяко нещо, което е съществувало,
вече одавна си е получило името.
А направеният от червена пръст не струва
пред своя създател дорде е жив.
Животът му минава като сянка
и никой никога не ще му извести
какво било е и какво го очаква
през всичките му сетни дни.
7.
Доброто име струва повече
от скъпоценното миро по главата.
И денят на смъртта струва повече
от деня, в който се раждаш.
Приятелю,
ти по-добре отиди
в оня дом, в който
всички люде жалят,
там, дето пируват, защото това
сетнината на всеки човек е.
Че по-полезна е твоята печал
за теб и сетнината ти от твоя смях;
Че в свойта тъга сърцето е благо
и весели се душата в скръбта си.
Приятелю,
наистина изнудването прави
тъй често мъдростта да се погубва.
Защото изкушението да имаш и да даваш
е сила безполезна и безумна.
Приятелю,
назад не се обръщай
във времената, по-добри от днешните.
Защото разумът не се нуждае от къща,
а твоето сърце е вечно грешно.
И разсъдлив бъди ти в лоши дни,
че Бог е разделил доброто правилно.
И не изправяй кривото преди.
А в бъдното очите ти да вярват.
Приятелю,
не би могъл сега
да търсиш бъдното пред теб да видиш.
В живота твой тъй всичко суета е,
ще бъде и било е по-преди.
А ти не ставай прекалено праведен
и не мисли, че мъдър си навеки.
Да не погубиш себе си в забрава
преди да дойде краят ти наречен.
Добре е да си мъдър точно толкова
и колкото не си, защото
боязън, който има Господу
ще се спаси от себе си по-скоро.
Приятелю,
ухо недей надава
на всичко, що говорят покрай теб.
Ще чуеш повече, отколкото ти трябва,
а то погубва твоето сърце.
А онова, което тъй наистина
ти трябва в краткия ти живот,
е тъй безмерно, но е скрито
от теб сега. Защото си самотник.
Аз рекох в сърцето си тогава:
Че по-горчива участ е от смърт
жена, която със сърце от камък,
с ръце – окови те обгръща.
И грешник си, когато тя те хване
като муха в свойта паяжина.
Но и това е суета
и гонене на вятър.
8.
Приятелю, съветвам те да спазваш
тъй всички заповеди пред света,
тъй както клетвата пред Бог си дал.
Не бързай да навлезеш в суетата.
Не постоянствай в лоша работа,
че думата законна има власт
над всичките дела, които правиш
тъй скришно или не. И вярвай,
че негово възмездието накрая е.
И всичко на земята суета е.
На мъдрия сърцето му познава,
че има време и съдба за непокорството.
Понеже никой никога не знае
колко е стара цената на достойнството.
Приятелю драг,
аз всичко това
успях да видя чрез сърцето си.
И в края на дните си всичко прозрях –
тъй всичко подвластно на времето.
А всичко подвластно на времето
е много вреда и полза човеку.
И нечестивият не остава непогребан
тъй както праведният и е вечен
светът под слънцето – за други поколения.
Понеже съдът за нечестивите дела
тъй често закъснява и се бави,
затуй сърцето на човешките чеда
не спира себе си пред злите нрави.
Една е суетата, която е на земята:
Че има праведни, на които се случва
на нечестивите според делата
и нечестиви, на които също случва се
на всички праведни според делата.
Затуй похвалих аз веселбата им.
Че най-доброто човеку под слънцето
са всички земни блага за душата му
от изгрева до залеза и свършека
на времето и дните му.
9.
Няма човек, който да знае
дали любов или омраза го очаква.
Защото всяко чувство суетно е.
И всички спохожда участ еднаква.
Една е участта на всичките човеци –
на добрия и лошия, на богатия и бедния,
на онзи, който жертва и на онзи, който
не жертва,
на онзи, който се кълне и на онзи, който
не се кълне,
на онзи, който трепери и на онзи, който
не потрепва,
на онзи със сърце и на онзи без сърце.
И най-голямото зло под слънцето
е, че една е участта на всички.
И, че е вечна лудостта на мъртвите,
а лудостта на живите излишна е.
Затуй, Приятелю, иди и яж
ти с радост хляба от ръката си
и виното си пий във веселба,
че Бог ще въздаде в делата ти.
Радвай се в живота си с жената,
която си възлюбил пред света
като единствено и истинско богатство,
защото туй, Приятелю, ти е дела
за всичко, що е сторила ръката ти
за бъдното на твоята душа.
И не пилей без мяра любовта си,
защото и това е суета.
Помни, Приятелю, човек не знае времето,
което отредено за живот е,
тъй както рибата не знае в мрежата
кога ще влезе и защото
ни хлябът на мъдрия,
ни златото на разумния,
ни силата на съдника,
ни таланта на изкусния
не са тъй непреходни,
нито тъй са вечни,
а всички са обречени
на времето си сетно.
Помни, че всичко, що е твоят дял
е суета и гонене на вятър.
Изговорена тихо, мъдра дума се слуша
тъй повече от всички викове
на властващия над безумните.
Защото всяка вражда е излишна.
Мъдростта на човека, Приятелю,
струва повече от всички оръжия.
А грешният в своето проклятие
погубва всичко в огъня, погълващ
дори доброто, създадено някога.
Помни, Приятелю, и туй е суета.
10.
Докато безумният още ходи в пътя си,
разумът му нивга не достига.
Гласът и думите крамолни, съдещи
туй що не знае и не ще да има
погубват го и го предават.
И туй, Приятелю, е суета
и гонене на вятър безконечно.
Когато гневът се надигне над теб,
не отстъпвай от своето място,
защото всяко отстъпление е грешка.
А дори гневът е вечна суета.
А който кърти камъни,
един ден се поврежда
от собствените чукове в ръцете си.
И който търси опасности,
съдбата му го отвежда
при истинските мъки на сърцето му.
Ако желязото, с което си работил
се захаби и затъпи от работа,
наостряш острието и се радваш
на новите успехи и благата си.
Ако ухапе те змия преди да бъде
омаяна от омайвача, де е ползата
от омайвача? Колко мъдро е,
ако не срещаш тази твар изобщо?
Думите из устата на мъдрия
са благодат за душата му.
А устните на безумния са оскъдни
и сами погубват делата му.
Защото първите думи са искри пред вратата,
а последните – жар върху покрива.
А говоренето е огромна суета
и едно безкрайно дълго гонене
на вятър.
Безумната леност засяда в комина,
безделни ръце разсипват дома.
Обляно във вино, сърцето е силно
дорде не умре в самота.
11.
Хвърли хляба си по водата
и след много дни ще го намериш.
Раздай делата си на децата
и ще живееш много време.
Който се взира във вятъра,
никога няма да сее ефир.
И, който облаци брои напразно,
никога няма да жъне мир.
Сей семето си заран
и вечер не въздържай ръката си,
защото никога не знаеш
кое по-скоро ще израстне
в светлината пред очите ти.
Наистина, светлината е сладка
и приятно е на очите
да гледат слънцето,
както човек, щом живее богато,
са весели дните му
от нине до бъдното.
Приятелю,
помни, че всичко е суета.
Затуй ходи по пътищата
на сърцето си.
И според каквото гледат очите ти.
Но знай, че в края на времето,
когато ще са преброени дните ти,
Бог ще те съди за делата ти –
и за добрите и за лошите еднакво.
И отмахни от себе си досадата,
отдалечи неволите си от плътта,
защото всичко, що е в младостта ти
и в средните години, в старостта
е вечната човешка суета
и тичане безспирно подир вятъра,
а не отлагане или пък бягство
от всичко земно е смъртта.
12.
Помни Създателя си в дните на младостта си
преди да дойдат дните на злото,
преди да достигнеш годините, когато
ще речеш: Нямам полза от това,
ни наслада в светлината
на слънцето и на луната;
преди да се върнат облаците
след дъжда в края на времето,
когато ще се прегърбиш до долу
от всичкия труд, от всичкото дело,
което си сторил под слънцето;
когато ония, които гледат
светлината в прозорците, я загубят;
когато всички, които те следват,
останат на пътя – безумни
за твоята мъдрост.
Защото идва време, когато
човек отива или пък се връща
в последния дом, чиято врата
отворена зее и всичко поглъща.
Преди да се скъса сребърната верижка,
преди да се счупи златната чаша,
духът ще се върне при своя всевишен.
Защото там долу всичко е суета.
Преди да се строши стомната при извора,
преди да се счупи колелото над кладенеца,
духът ще се върне при своите ближни,
където са огънят и вечните пламъци.
Всички думи, които са казани
по-остри са от хиляди остени,
по-здрави са от гвоздеи заковани
всичките събрани съчинения.
А колкото за нещо повече от това,
Сине мой, приеми увещанието,
че писането на книги няма край
и многото четене е труд на плътта.
Сине мой,
чуй краят на словото:
Бой се от Господ и заповедите негови
пази до края на дните си.
Понеже това е всичко за човека.
И още, понеже всяко нещо скрито
Бог ще докара на съд.
Както и всяко твое дело,
било то добро или зло.
Това е.
Р.Донкин-2005
Постскриптум от Автора:
Не съм си позволил да променя нищо, съвсем нищо от смисъла на думите, казани от Проповедника. Позволих си единствено да ги предам в една скромна и никак непредубедена поетична форма, която е изпълвала душата ми винаги, когато се докосвам до Вечната книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар