...обратно...
Антисемантика
Дълбоко някъде блести умората.
Мълчиш. Защото те боли.
А истините тънат в гордост.
Защото си красив, нали?
По дяволите, казваш, истините –
светът си е добър и без тях.
Защото силата е в силните –
животът дал им е кураж.
Мълча. А трябва да крещя
срещу смъртта си – там в очите ти:
Че истините тъжно се рушат
когато се обичаме, когато се обичаме...
Семантика
...Когато се обичаме, когато се обичаме,
тъй истините тъжно се рушат
срещу смъртта ми – там в очите ти.
Мълча. А трябва да крещя –
животът дал ми е кураж.
Защото силата е в силните
(светът не е добър без тях)
По дяволите, казвам, истините –
защото съм красив. Уви?
А истините тънат в гордост.
Мълча, защото ме боли...
Р.Донкин, февруари – май, 1990
Антисемантика
Дълбоко някъде блести умората.
Мълчиш. Защото те боли.
А истините тънат в гордост.
Защото си красив, нали?
По дяволите, казваш, истините –
светът си е добър и без тях.
Защото силата е в силните –
животът дал им е кураж.
Мълча. А трябва да крещя
срещу смъртта си – там в очите ти:
Че истините тъжно се рушат
когато се обичаме, когато се обичаме...
Семантика
...Когато се обичаме, когато се обичаме,
тъй истините тъжно се рушат
срещу смъртта ми – там в очите ти.
Мълча. А трябва да крещя –
животът дал ми е кураж.
Защото силата е в силните
(светът не е добър без тях)
По дяволите, казвам, истините –
защото съм красив. Уви?
А истините тънат в гордост.
Мълча, защото ме боли...
Р.Донкин, февруари – май, 1990
Няма коментари:
Публикуване на коментар