В края на зимата на 1973 година британската група “Пинк Флойд” създават своя седми поред в кариерата си и може би най-комерсиален в историята си албум с доста изненадващото си на пръв прочит заглавие “The Dark Side Of The Moon” («Тъмната страна на Луната»).
Независимо от несравнимата помпозност на създадения шест години по-късно “The Wall” («Стената»), този албум е възможно най-доходния за групата (от 1973 до 1984 е на 4-то място в 3 английски класации за музика).
Основното, с което този останал във вечните анали на музиката твърде претенциозен албум, впечатлява като цяло е структурата на композицията и по-скоро – подходът към нея, относително странното звучене в началото, недвусмислено градиращо в невероятно сложни, дълги и изпълнени с преплетени импровизации композиции. Впечатляващ е балансът между “тихите” и “шумните” моменти, както и достатъчно атрактивното за времето си смесване на стилове – рок и джаз.
Според някои критици албумът от 1973 година е своеобразна част от трилогията, започваща още с албума “Meddle” («Бъркотия») от 1971-ва като нейна втора част и завършваща със създадения по-късно – през 1974 “Wish You Were Here” (“Бих искал да си тук”). Обичайки, познавайки и най-вече слушайки внимателно трите албума последователно в хронология, слушателят действително би открил доста сходства не само в звученето, тематиката и стила, но и в текстовете, разглеждащи сякаш едни и същи теми и проблеми.
През 2003 г. списание “Ролинг Стоун” нарежда албума на доста престижното 43-то място в класацията на петстотинте най-стойностни албуми на всички времена. Интересна подробност е, че в покрайнините на Лондон през 1974 г. е създаден завод за производство на един единствен вид продукция – грамофонната плоча с албума. Продажбите на албума могат да се мерят единствено с продажбите на сингълите на Елвис Пресли. От 1973 г. до края на 2008 г. по груби данни от албума са продадени над 45 милиона копия. Парчето “Money” (”Пари”) е най-дълго задържалия се хит в класациите (185 седмици на 3-то място в най-престижната английска класация).
Интересна подробност е, че времето, за което е създаден албума е седем седмици, макар че цялостната работа по звукозаписите трае от юни 1972 г. до януари 1973 г. Продуценти на албума са самата група и небезизвестният Алън Парсънс. Революционни за времето си са някои нововъведения в звученето, които «Пинк Флойд» въвеждат – синтезаторен ефект и нестандартни звуци: асистент инженер, тичащ из студиото (“On The Run”); какафония от различни видове стенни часовници, биещи едновременно на кръгъл час (интродукцията на “Time”); специален бас-барабан, който звучи като сърцебиене (“Speak To Me” и “Eclipse”); ефектът с броячната машина за монети (“Money”).
Всичките осем текста са написани от Роджър Уотърс. Текстът към “Us And Them” (“Ние и Те”), както и записът към него са направени близо пет години по-рано, но групата все не е намирала начин да включи композицията някъде. Всъщност проблемът – къде да бъде включена тази с толкова труд създадена творба е родила идеята за новия албум. Идеята е на Уотърс – авторът на текста. Оригиналната идея за заглавие на албума е именно “Тъмната страна на Луната”. Но групата открива, че друга група (“Medicine Head”) вече са издали албум със същото заглавие.
Следващата идея за заглавие на албума е той да се нарича “Eclipse – A Piece For Assorted Lunatics” (“Затъмнение – Пиеса за объркания лунатик”).
Албумът на “Медисън Хед” се проваля и “Пинк Флойд” се връщат към първоначалната си идея.
Днес ти предлагам, Читателю, своя превод на текстовете на Уотърс от 1973 г.
Тъмната страна на Луната
(“Пинк Флойд”-1973)
01. Шепот
Шепот, шепот в пространството…
Не се страхувай да се вслушаш.
Напусни всекиго и всичко,
но не напускай мен.
Огледай се и си избери
свое място в пространството.
Побързай да си осигуриш
дълъг живот и свободен висок полет.
И усмивките ще се леят,
и сълзите ще напират.
А всичко, до което ще имаш допир,
всичко, което ще виждаш,
ще бъде твоят нов живот.
02. Бягай!
Бягай, зайче, бягай!
Изкопай си дупка, скрий се в нея
и забрави слънцето!
И когато ти се стори, че работата е свършила,
не сядай!
Време е да изкопаеш още една.
Побързай да имаш дълъг живот и висок полет.
Но само ако възседнеш прилива
и се задържиш върху гребена на вълната,
ти ще успееш да преминеш
отвъд жалкия си гроб.
Бягай, зайче, бягай –
далеч от този град, от този свят.
И всичко, което ще виждаш,
всичко, до което ще имаш допир,
ще бъде твоят нов живот.
03. Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели
и чакаш някого, но идва ден,
когато по пътеки, осветени
от блясъка на слънце, озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени,
ще спреш за миг, внезапно покосен
от мисъл – младостта е изживяна.
И как ли ще признаеш, ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна?
И, истински все още не живял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
с трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
изгубеното, вече пропиляно?
На карта ще залагаш светъл бряг.
Ще търсиш… Но в тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш.
Изтича песента като вода.
Но времето остава нейна стража.
Тук нейде свършва моята следа,
а имах толкоз много да ти кажа…
04. Шепот (реприза)
У дома. У дома отново.
Искам да се прибера, когато мога.
(…Когато се прибираш, премръзнал и уморен,
толкова е хубаво да почувстваш
топлината, пронизваща
ледените ти крайници,
огъня…)
Чувам железния звън на камбаните,
пресичащ в далечината полето,
призоваващ вярващите
на колене да паднат
и да чуят отвъдните послания.
05. Пари
Пари!
Отиди надалеч!
Намери си добра работа,
високоплатена,
която да обезпечи всичко,
с което ще се чувстваш добре.
Пари!
О, те са химера, газ!
Разбий тази каса с мръсните си ръце!
Влей се в стачката!
Ще имаш нова кола,
хайвер от рядък магазин,
няколко дневно-нощни мечти.
Помисли!
С пари можеш да имаш цял футболен тим.
Пари!
Не ги губи!
Добре съм, Джак!
Но ти си махни мръсните ръце
от моята купчина.
Пари!
Те са върхът!
Не се опитвай да ме разубедиш!
Вече съм в първа класа.
Пътувам надалеч.
Мисля, че нямам нужда от нищо повече.
Пари!
Те са грях.
Подели ги правилно.
И не слагай ръка върху моя дял.
Защото те са
злободневното разковниче на злото.
Откажи се от моя дял
и махни се надалеч…
06. Ние и Те
(1. За обикалянето около безсмислието)
Ние и Те.
След всичко, което се е случило,
ние сме само редица мъже.
Аз и Ти.
Бог знае само, че това далеч не е
онова, което сме искали да изберем.
Макар, че отчаянието е безсмислено,
а фронтът е още далеч.
Генералът вече ни показа
мястото върху картата.
Мястото, където
ще тичаме срещу тях.
Черно и тъжно.
Бог знае само, че това далеч не е
онова, което искахме да се случи.
Нагоре и надолу.
В края на краищата това
е само пътуване някъде,
обикаляне около безсмислието.
Някога сме чували,
че войната на думи
е като капризен плач
пред болката от огъня.
Чуй ме, сине – кресна мъжът с пушката –
там вътре има помещение!
Слизай!
Но после излез!
Не може да те спаси
вече ничия съдба от пламтящата стая,
запалена от нас.
Но ти отиде, защото те горяха,
защото бяха струпани накуп
и плачещи…
…квичащи като истерични животни.
А имаше и деца.
Безсмислено и смислено.
И кой ще ме упрекне,
че влязох в огъня?
Извън пътя, погълнат от заетостта…
Но аз одавна съм извън това.
Искам да си пия чая, още горещ
и да не мисля, че старият войник
умря, но не в огъня.
(2. За възможните шансове)
Твоите възможни шансове
остават да кръжат някъде около теб –
обречени и луди, изплашени и изгубени.
А за някой все още предупреждението
е заповед:
Да се запазят възможните шансове!
От студа и опиянението
ние сме сграбчили в ръцете си
това как да се чувстваме добре
и да казваме, че е лошо.
С вързани езици и ужасени очи
ние се научихме да играем играта така,
че сега нравите ни са вдълбочени до бягство
и вледенени като остриета.
И се изнизаха с миналото
шумните призиви и знамената
на нашите възможни шансове,
окъсани като парцали.
И в края на краищата
това е само пътуване –
обикаляне на безсмислието.
Навярно си чувал,
че войната на думи
е като капризния плач
пред болката от огъня…
Бог знае само, че това все пак
не беше онова,
което сме искали да изберем.
07. Умопомрачение
Лунатикът е върху перваза.
Лунатикът все още е върху перваза.
Той още помни правилата
на старата игра,
в която винаги се пренебрегват
всички вечни обвързаности
с ехидния присмех към мрачния ден.
Ти просто забележи какви дири оставя той
и къде.
Лунатикът е в хола.
Лунатикът е в моя хол.
Картините с техните угризени лица
лежат унило на пода.
И всеки ден от гнилия живот
момчето ги тъпче с краката си.
Ако някой разбие веригите
на всичкото изминало време…
и ако там ги няма живите
голи, горящи тела, възпламенени
от предчувствията и поличбите,
които създал съм, за да страдам…,
може би някога ще успея да видя
тъмната страна на Луната.
Лунатикът е в главата ми.
Лунатикът е в моята глава.
Ти забиваш острието там
и внезапно променяш курса.
Нареждаш ме в тила, защото
съм послушен и разумен.
Шумно затваряш вратата,
заключваш я и хвърляш
единствения ключ твърде далеч.
Ако има някой в главата ми,
който все още ме търси,
то това съм аз и не съм вече.
И ако облаците се разпръснат
с ужасен гръм в ушите ти,
ти ще идваш, о, пак ще се връщаш
и ще стреляш наслуки по петите ми.
Ако любимата ти група е на върха
на своята отколешна слава,
ще съм щастлив да те видя сред тях –
как изчезваш красиво и бавно
в тъмната страна на Луната.
08. Затъмнение
Всичко, което докосваш,
всичко, което виждаш,
всичко, което вкусваш,
всичко, което чувстваш,
всичко, което обичаш,
всичко, което мразиш,
всичко, което рушиш,
всичко, което пазиш,
всичко, което даваш,
всичко, което предлагаш,
всичко, което купуваш,
всичко, което крадеш,
всичко, което създаваш,
всичко, което разместваш,
всичко, което вършиш,
всичко, което казваш,
всичко, което поглъщаш,
всичко, което срещаш,
всичко, което пренебрегваш,
всичко, с което се бориш,
всичко, което е сега,
всичко, което е било,
всичко, което ще бъде
и всичко останало под слънцето
е в синхрон.
Но Слънцето е затъмнило Луната.
А това там не е обратната й страна.
“Пинк Флойд” - 1973
Стихове: Роджър Уотърс
Превод: Румен Донкин
Независимо от несравнимата помпозност на създадения шест години по-късно “The Wall” («Стената»), този албум е възможно най-доходния за групата (от 1973 до 1984 е на 4-то място в 3 английски класации за музика).
Основното, с което този останал във вечните анали на музиката твърде претенциозен албум, впечатлява като цяло е структурата на композицията и по-скоро – подходът към нея, относително странното звучене в началото, недвусмислено градиращо в невероятно сложни, дълги и изпълнени с преплетени импровизации композиции. Впечатляващ е балансът между “тихите” и “шумните” моменти, както и достатъчно атрактивното за времето си смесване на стилове – рок и джаз.
Според някои критици албумът от 1973 година е своеобразна част от трилогията, започваща още с албума “Meddle” («Бъркотия») от 1971-ва като нейна втора част и завършваща със създадения по-късно – през 1974 “Wish You Were Here” (“Бих искал да си тук”). Обичайки, познавайки и най-вече слушайки внимателно трите албума последователно в хронология, слушателят действително би открил доста сходства не само в звученето, тематиката и стила, но и в текстовете, разглеждащи сякаш едни и същи теми и проблеми.
През 2003 г. списание “Ролинг Стоун” нарежда албума на доста престижното 43-то място в класацията на петстотинте най-стойностни албуми на всички времена. Интересна подробност е, че в покрайнините на Лондон през 1974 г. е създаден завод за производство на един единствен вид продукция – грамофонната плоча с албума. Продажбите на албума могат да се мерят единствено с продажбите на сингълите на Елвис Пресли. От 1973 г. до края на 2008 г. по груби данни от албума са продадени над 45 милиона копия. Парчето “Money” (”Пари”) е най-дълго задържалия се хит в класациите (185 седмици на 3-то място в най-престижната английска класация).
Интересна подробност е, че времето, за което е създаден албума е седем седмици, макар че цялостната работа по звукозаписите трае от юни 1972 г. до януари 1973 г. Продуценти на албума са самата група и небезизвестният Алън Парсънс. Революционни за времето си са някои нововъведения в звученето, които «Пинк Флойд» въвеждат – синтезаторен ефект и нестандартни звуци: асистент инженер, тичащ из студиото (“On The Run”); какафония от различни видове стенни часовници, биещи едновременно на кръгъл час (интродукцията на “Time”); специален бас-барабан, който звучи като сърцебиене (“Speak To Me” и “Eclipse”); ефектът с броячната машина за монети (“Money”).
Всичките осем текста са написани от Роджър Уотърс. Текстът към “Us And Them” (“Ние и Те”), както и записът към него са направени близо пет години по-рано, но групата все не е намирала начин да включи композицията някъде. Всъщност проблемът – къде да бъде включена тази с толкова труд създадена творба е родила идеята за новия албум. Идеята е на Уотърс – авторът на текста. Оригиналната идея за заглавие на албума е именно “Тъмната страна на Луната”. Но групата открива, че друга група (“Medicine Head”) вече са издали албум със същото заглавие.
Следващата идея за заглавие на албума е той да се нарича “Eclipse – A Piece For Assorted Lunatics” (“Затъмнение – Пиеса за объркания лунатик”).
Албумът на “Медисън Хед” се проваля и “Пинк Флойд” се връщат към първоначалната си идея.
Днес ти предлагам, Читателю, своя превод на текстовете на Уотърс от 1973 г.
Тъмната страна на Луната
(“Пинк Флойд”-1973)
01. Шепот
Шепот, шепот в пространството…
Не се страхувай да се вслушаш.
Напусни всекиго и всичко,
но не напускай мен.
Огледай се и си избери
свое място в пространството.
Побързай да си осигуриш
дълъг живот и свободен висок полет.
И усмивките ще се леят,
и сълзите ще напират.
А всичко, до което ще имаш допир,
всичко, което ще виждаш,
ще бъде твоят нов живот.
02. Бягай!
Бягай, зайче, бягай!
Изкопай си дупка, скрий се в нея
и забрави слънцето!
И когато ти се стори, че работата е свършила,
не сядай!
Време е да изкопаеш още една.
Побързай да имаш дълъг живот и висок полет.
Но само ако възседнеш прилива
и се задържиш върху гребена на вълната,
ти ще успееш да преминеш
отвъд жалкия си гроб.
Бягай, зайче, бягай –
далеч от този град, от този свят.
И всичко, което ще виждаш,
всичко, до което ще имаш допир,
ще бъде твоят нов живот.
03. Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели
и чакаш някого, но идва ден,
когато по пътеки, осветени
от блясъка на слънце, озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени,
ще спреш за миг, внезапно покосен
от мисъл – младостта е изживяна.
И как ли ще признаеш, ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна?
И, истински все още не живял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
с трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
изгубеното, вече пропиляно?
На карта ще залагаш светъл бряг.
Ще търсиш… Но в тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш.
Изтича песента като вода.
Но времето остава нейна стража.
Тук нейде свършва моята следа,
а имах толкоз много да ти кажа…
04. Шепот (реприза)
У дома. У дома отново.
Искам да се прибера, когато мога.
(…Когато се прибираш, премръзнал и уморен,
толкова е хубаво да почувстваш
топлината, пронизваща
ледените ти крайници,
огъня…)
Чувам железния звън на камбаните,
пресичащ в далечината полето,
призоваващ вярващите
на колене да паднат
и да чуят отвъдните послания.
05. Пари
Пари!
Отиди надалеч!
Намери си добра работа,
високоплатена,
която да обезпечи всичко,
с което ще се чувстваш добре.
Пари!
О, те са химера, газ!
Разбий тази каса с мръсните си ръце!
Влей се в стачката!
Ще имаш нова кола,
хайвер от рядък магазин,
няколко дневно-нощни мечти.
Помисли!
С пари можеш да имаш цял футболен тим.
Пари!
Не ги губи!
Добре съм, Джак!
Но ти си махни мръсните ръце
от моята купчина.
Пари!
Те са върхът!
Не се опитвай да ме разубедиш!
Вече съм в първа класа.
Пътувам надалеч.
Мисля, че нямам нужда от нищо повече.
Пари!
Те са грях.
Подели ги правилно.
И не слагай ръка върху моя дял.
Защото те са
злободневното разковниче на злото.
Откажи се от моя дял
и махни се надалеч…
06. Ние и Те
(1. За обикалянето около безсмислието)
Ние и Те.
След всичко, което се е случило,
ние сме само редица мъже.
Аз и Ти.
Бог знае само, че това далеч не е
онова, което сме искали да изберем.
Макар, че отчаянието е безсмислено,
а фронтът е още далеч.
Генералът вече ни показа
мястото върху картата.
Мястото, където
ще тичаме срещу тях.
Черно и тъжно.
Бог знае само, че това далеч не е
онова, което искахме да се случи.
Нагоре и надолу.
В края на краищата това
е само пътуване някъде,
обикаляне около безсмислието.
Някога сме чували,
че войната на думи
е като капризен плач
пред болката от огъня.
Чуй ме, сине – кресна мъжът с пушката –
там вътре има помещение!
Слизай!
Но после излез!
Не може да те спаси
вече ничия съдба от пламтящата стая,
запалена от нас.
Но ти отиде, защото те горяха,
защото бяха струпани накуп
и плачещи…
…квичащи като истерични животни.
А имаше и деца.
Безсмислено и смислено.
И кой ще ме упрекне,
че влязох в огъня?
Извън пътя, погълнат от заетостта…
Но аз одавна съм извън това.
Искам да си пия чая, още горещ
и да не мисля, че старият войник
умря, но не в огъня.
(2. За възможните шансове)
Твоите възможни шансове
остават да кръжат някъде около теб –
обречени и луди, изплашени и изгубени.
А за някой все още предупреждението
е заповед:
Да се запазят възможните шансове!
От студа и опиянението
ние сме сграбчили в ръцете си
това как да се чувстваме добре
и да казваме, че е лошо.
С вързани езици и ужасени очи
ние се научихме да играем играта така,
че сега нравите ни са вдълбочени до бягство
и вледенени като остриета.
И се изнизаха с миналото
шумните призиви и знамената
на нашите възможни шансове,
окъсани като парцали.
И в края на краищата
това е само пътуване –
обикаляне на безсмислието.
Навярно си чувал,
че войната на думи
е като капризния плач
пред болката от огъня…
Бог знае само, че това все пак
не беше онова,
което сме искали да изберем.
07. Умопомрачение
Лунатикът е върху перваза.
Лунатикът все още е върху перваза.
Той още помни правилата
на старата игра,
в която винаги се пренебрегват
всички вечни обвързаности
с ехидния присмех към мрачния ден.
Ти просто забележи какви дири оставя той
и къде.
Лунатикът е в хола.
Лунатикът е в моя хол.
Картините с техните угризени лица
лежат унило на пода.
И всеки ден от гнилия живот
момчето ги тъпче с краката си.
Ако някой разбие веригите
на всичкото изминало време…
и ако там ги няма живите
голи, горящи тела, възпламенени
от предчувствията и поличбите,
които създал съм, за да страдам…,
може би някога ще успея да видя
тъмната страна на Луната.
Лунатикът е в главата ми.
Лунатикът е в моята глава.
Ти забиваш острието там
и внезапно променяш курса.
Нареждаш ме в тила, защото
съм послушен и разумен.
Шумно затваряш вратата,
заключваш я и хвърляш
единствения ключ твърде далеч.
Ако има някой в главата ми,
който все още ме търси,
то това съм аз и не съм вече.
И ако облаците се разпръснат
с ужасен гръм в ушите ти,
ти ще идваш, о, пак ще се връщаш
и ще стреляш наслуки по петите ми.
Ако любимата ти група е на върха
на своята отколешна слава,
ще съм щастлив да те видя сред тях –
как изчезваш красиво и бавно
в тъмната страна на Луната.
08. Затъмнение
Всичко, което докосваш,
всичко, което виждаш,
всичко, което вкусваш,
всичко, което чувстваш,
всичко, което обичаш,
всичко, което мразиш,
всичко, което рушиш,
всичко, което пазиш,
всичко, което даваш,
всичко, което предлагаш,
всичко, което купуваш,
всичко, което крадеш,
всичко, което създаваш,
всичко, което разместваш,
всичко, което вършиш,
всичко, което казваш,
всичко, което поглъщаш,
всичко, което срещаш,
всичко, което пренебрегваш,
всичко, с което се бориш,
всичко, което е сега,
всичко, което е било,
всичко, което ще бъде
и всичко останало под слънцето
е в синхрон.
Но Слънцето е затъмнило Луната.
А това там не е обратната й страна.
“Пинк Флойд” - 1973
Стихове: Роджър Уотърс
Превод: Румен Донкин
Няма коментари:
Публикуване на коментар